Православната вяра създаде и утвърди българската държава след покръстването на българския народ през 865 г. при княз Борис-Михаил и вярата ни сплоти в единен български народ българи и славяни.
Кой може да отрече това?
Кой запази от погубване, от заличаване, от потурчване поробения български народ, ако не православната вяра, която чрез мъждукащото кандилце в порутените манастири и църкви продължаваше да свети и обнадежда ва измъчения ни народ.
Кой запази книжовността и езика ни по време на тежкото и страшно робство, ако не българският монах и свещеник, предвестници на чутовния отец Паисий Хилендарски и многостра далния поп Стойко Владиславов (св. Софроний Врачански).
Кой се бори за самостоятелна Българска църква, извън опеката на гръцкото духовенство, ако не титаните на Българс кото възраждане Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски героите на Българския Великден от 3 април 1860 г. в Цариград?
Кой създаде самостоятелна та Българска църква през 1870 г. с издадения султански ферман, ако не мъдрият Екзарх Антим I, а след него и просветения т Екзарх Йосиф I, който даде такъв тласък на екзархийското дело, че не остана село без български свещеник и църква, без български учител и школо? Тази грандиозна екзархийска организация спаси българския народ, особено в Тракия и Македония, от посегателствата на гръцките свещеници и сръбски учители. Твърдата упоритост и настояване на Екзарх Йосиф I пред турските султани доведе до учредяването на седем български епархии в Македония. Тази духовна просвета пробуди несломимия българс ки дух и го накара да мисли и за своето политическо освобож дение, за да дойде Априлското въстание и Освободителната война през 1877/78 г., която спаси народа ни от петвековното турско робство.
Как тогава да не се възмущаваме ние, православните, от посегателствата на десетките протестантски секти, на които вече не знаем и наименованията? И не погубиха ли те и продължават да погубват душите на младите и неукрепнали във вярата християни или непросветени в православната вяра граждани, които се увличат по сладкодумието и наглостта им.
Къде бяха те по време на робството, по време на всички тежки борби на народа ни, за да искат сега да се равняват с православната ни вяра?
Българската държавност се обособи благодарение на православната вяра, тя запази през всички робски години и векове българския народ, тя го просвети чрез българското школо на. св. Климент и св. Наум Охридски, а след това негови учители по време на робството бяха “неуките” попове и монаси в килийните училища. Те го закърмиха с вяра и със знания и го пробудиха след това и за свободен живот.
И как да не ни е мъчно и да не се тревожим за това, че някои, пък били те и от правозащитни организации, искат равни права с Православната църква. И защо тези секти идват в България и други православни страни? Ние сме религиозно просветени от 11 века и нямаме нужда от такива проповедници, учители и “лечители”, които да смущават вярата на православния българин.
Те идват у нас с много пари, с които прилъгват младежи и наивници, и строят бързо своите молитвени домове, понякога дори без разрешение. Това не ни ли говори, че те разполагат с големи суми, чийто произход е ясен-чужди сектантски централи.
Животът на българина е свързан през цялата календарна година с традициите и празниците на Българската православна църква, а сектантите отричат червеното великденско яйце, помените… Грубата намеса на сектантите в живота на народа ни е посегателство срещу вярата и личността на православния българин и тук няма място за толерантност, защото се посяга на личния духовен живот чрез ласкателства, облаги, подаръци и даже принуда и заплаха.
Има много такива, които взимат пари, коли и други подаръци, за да следват душегубците или да ги защитават.
Нима е толерантност да обикаляш апартаментите на гражданите, да тропаш нахално по вратите им и да искаш да ги “просветиш”? Да слагаш в пощенските им кутии книжки или послания, за да ги погубиш?
Имаш някаква вяра, каквато и да е тя, изповядвай си я, но защо искаш да я преподаваш на друг, да му я налагаш? Това не е толерантност, а насилие. В храмовете на Православната църква се проповядва на верните, но вратите на храма са отворени и всеки, който иска да влезе, е свободен да го направи, и никой не го насилва с нищо.
Ние сме българи, получили сме кръщение в православни те храмове, просветени сме в духа на изконната истинна вяра, която шества вече 2000 години по света, която е създала традициите за всички празници в живота на народа ни, и не можем да приемем скачането и безсмислените слова, които изричат неистово следовниците на сектите. Този шум, вой и хаос, които се създават в салоните на сектантите, са чужди на българина. Това не е молитва, а тъжна бесовска лудост, която помрачава разума и стига до изстъпления.
И може ли да се сравнява сектантското многоглаголие и шумно пеене и скачане с красотата на православната молитва? Ти влизаш със страх Божий в храма, обстановката те кара да се вглъбиш в себе си, да се помолиш искрено пред св. икони, да изплачеш сълзи на болка или от изблик на радост, да запалиш свещица и да следиш нейния пламък, който възнася молитвата ти към Бога, и да излезеш след това окрилен от Божия дух, който витае в храма, и от неизказаната закрила на Божията Майка, всегдашна наша застъпница пред престола Божий.
Чрез своите заблуди сектите искат да обезличат българския корен и българската душа и да я направят роб на внасяни отвън вярвания и действия, които опорочават сърцето и душата на народа ни, които го отчуждават от род и родина.
Не желаем такава европеизация, която погубва българския дух. Ние сме благодарни на Бога, че имаме своята свята православна вяра, завещана ни от Господ Иисус Христос. Не сме съгласни чужди “пастири и проповедници” да тровят душите на народа ни. Ние винаги помним словата на Спасителя Христа, казани на учениците Му, а чрез тях и на нас: “Пазете се, да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина” (Мат. 24:4-5).