Както напомня Le Figaro, на 11 септември Евросъюзът стартира процедура от лишаването на Унгария да гласува в съвета на министрите на ЕС за отказа си да приема мигранти. Макар и тази инициатива да има малко шансове да се въплъти в реални действия, нападките срещу Унгария ще способстват по-нататъшното разделение в ЕС, уверен е наблюдателят от вестника Рего Жирар. Освен това откритото противопоставяне на „прогресистите“ и „националистите“ вътре в ЕС е способно само да прибави евроскептицизъм у избирателите“, смята авторът.
Както смята наблюдателят от Le Figaro, немалко европейски ръководители са се зарадвали от началото на процедурата по лишаването на Унгария от право на глас в Съвета на министрите на Европейския съюз като наказание за отказа ѝ да приема мигранти от мюсюлманските държави. Както напомня изданието, процедурата е стартирана след гласуване, преминало на 11 септември в Европейския парламент по инициатива на холандски депутат екосоциалист. Но, според журналиста, подобна инициатива само още повече подкопава „монолитността“ на ЕС, вече отслабен от Брекзит.
Разбира се, може да не се съгласим с политиката на унгарския министър-председател Виктор Орбан, да не го обичаме, да го упрекваме за излишен „национализъм“ или „популизъм“, отбелязва авторът, иронизирайки при това, че популисти е прието да се наричат тези, „които имат различни от моите идеи, които при това па по-популярни от моите и получават повече от мен гласове“. Но, както подчертава Жирар, „Орбан не е Хитлер“. „В Унгария вие може да казвате това, което мислите, да продавате каквито си искате книги, да четете вестниците, които ви харесват и да агитирате против Орбан на улиците. Нищо няма да ви направят“, уверен е наблюдателят от Le Figaro. Освен това евреите живеещи в предградията на Будапеща, може да съблюдават своите религиозни обреди, да не се безпокоят за собствената си сигурност, което не може да се каже за техните едноверци в парижкото предградие „Сен-Сен-Дени“. „Ако в Европа има място възмутителна ситуация с обществените свободи и правовата държава, то ние по-скоро трябва да се насочим към Франция“, отбелязва журналистът.
Ако европейците трябва да разчитат на „голямото сърце“ на Ангела Меркел и да вярват на думите ѝ, че нелегалната миграция е „късмет за Европа“, защо да се отказват от вслушването в аргументите на Орбан, който не желае заедно със своите партньори по Вишеградската група да приема мигранти-мюсюлмани, смятайки за невъзможна тяхната пълноценна интеграция в източноевропейското общество?“, задава въпроса журналистът.
Наистина, проблемът с нелегалната миграция в Европа е достигнал днес до толкова заплашителни размери, че Брюксел с право прекратява финансирането на структурните програми в Източна Европа и пренасочва тези средства за борба с трафика на хора в Северна Африка и инвестиции на Черния континент. Но желанието „да се накаже“ Унгария, да се лиши от право на глас, докато тя още от 2015 г. зорко спазва шенгенското споразумение, не трябва да се нарече законно, уверен е авторът. „Защо Европейските граници станаха единствените на света, които могат безнаказано да се пресичат незаконно?“,недоумява Жирар.
Фактически, процедурата, стартирана от Европейския парламент, има малко шансове да се въплъти в реални действия, защото ще е необходимо единодушно решени от всички участници, отбелязва журналистът. Междувременно Полша вече заяви, че ще гласува против лишаването на Унгария от правото да гласува в Съвета на министрите. Въпреки това, в средносрочна и дългосрочна перспектива самата тази процедура може да се окаже контрапродуктивна, защото още повече ще раздели Европейския съюз. Според него прогресът в ЕС не трябва да се постига с помощта на „демонизиране“ на Италия и на Вишеградската група „Унгария, Чешката република, Словакия и Полша). Желанието „да се защити идентичността на старите европейски християнски нации“ не е престъпление – така както и желанието „да се демонстрира гостоприемство“ по отношение на чужденците, които се намират в бедствено положение, отбелязва Жирар.
Борбата между „прогресистите“ и „националистите“ е способна единствено да прибави избиратели на националистическите европейски партии, тласкайки ги в обятията им дори и на тези, които се отнасят положително към Евросъюза, но са за „избирателна“, а не за „масова“ миграция“, предупреждава авторът. „Може да се приема конгресът и едновременно да се обича собствената история и собствената цивилизация“, убеден е журналистът.
Днес французите се нуждаят от „силна и единна“ Европа, способна да се противопоставя на хегемонията на САЩ и на „търговския дъмпинг“ на Китай, заключва Жирар, призовавайки европейските политици да укрепват „монолитността“ на ЕС, вместо да я подкопават.
