Размисли по повод последните действия на антикорупционната комисия
Има два вида граждани: едни, които поради незаинтересованост или – да го наречем – лични дефицити не успяват да асимилират и да си обяснят това, което реално се случва. Тези хора упорито вярват, че шъ съ опрайм, а.к.а може да се повишат заплатите, докато всички нормални заплатодатели се изнасят в свински тръс, появяват се някакви Гинки, а останалите тук имат да превъзмогват подкупи от 1 милион за кварталната кметица…
Другите са тези, които осъзнато разбират какво става, но с тънка усмивчица твърдят точно обратното: че всичко е точно, народът, добър и мирен, бива бунен от шестима злобни соросоиди, важното е да сме живи и здрави.
Хора като висшите ГЕРБ-ери, ръководството на групировката ДПС, издателите на свинските бухалки и прочее са от вторите. Характерно за вторите е, че опитват да убедят първите, че всичко е стабилно и окей.
Силно искам да вярвам, че не е от първите и бившият прокурор, сега председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Сутринта той невинно обясняваше как – да, имало е проверки и на Делян Пеевски, и на Доган можело, и на Борисов… Обаче – малшанс, няма образувано досъдебно производство и повдигнато обвинение от прокуратурата, върху което да стъпят, и тогава – ти да видиш! – как можеше да им таковат таковата. „Играли смо добро, али зайебао нас судия…“
Виж, за всичко, което по някаква причина се е отъркало, но после изпаднало от орбитата на Борисов, има изобилие от налични такива данни.
Същият този човек преди време ни каза, че Пеевски или е най-чистият човек в държавата, или има най-добрите адвокати. Първата ти мисъл е: „Тоя верно се е*ава“…“
Обаче е*авките почват много да болят, предполагам, ако си от страната на булката. Под „страната на булката“ разбирам лица, върху които – без нито да харесвам, нито да съм имал нещо общо с тях (декларирам), като например Иво Прокопиев или Трайчо Трайков, се стоварва откровен държавен терор. Облечен в бездарно скроена на коляно от някой модист като Дани Кирилов роба на псевдозаконност. И почти винаги с подписа на някой прокурор.
Да припомним, че съвсем скоро имаше богата гама от още законови извращения в шоуто „Какво може да ви се случи с подпис от прокурор“. Например да образува нещо си и така всеки съдия да не може да си получи обезщетенията при напускане. И това – след като същата прокуратура се бори като лъв Петьо Еврото да си тръгне от системата, без да му образува нищо, за да не му пострадат 20-те заплати (най-малкото).
Та, да кажа – българската мафия отдавна не е тъпа. Шегувахме се с момците с ланците и уголемените мандибули навремето, нищо че те си забогатяха, а ние с шегите си останахме…
Нашата мафия, вместо да млати с бухалката, си взе с франчайз договор разни демократични завоевания като Сметна палата, сега Комисията за противодействие на корупцията, а още по-рано – онази за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Да, онази същата, която от куче пазач на нормалното и подчинено на закона общество се превърна в „да се удари“ за едни и съответно „да се оправи“ за други.
Това пък го пишеше в едно тефтерче, което изчезна, докато някой си се облекчавал на поляната пред Столичното следствие… После пак кажете, че не се е*ават с нас.
Същата тежка воня – със или без тефтерче – се носи от Комисията за защита на конкуренцията, Банковия надзор и почти всичко, на което името му започва с „Държавна агенция“…
Но да се върнем на търсенето на тези пусти милиони, откраднати, отклонени, откомисионерствани и пр. от публичната „баница“. Всъщност освен известни съмнения, свързани със снагата на нЕкои родолюбиви министри, явно са трудни за виждане с просто око.
Така например прави впечатление, че докато някой е в обкръжението на Краля Слънце, явно явленито хало* замътва бистрия поглед на търсача на милионите Пламен Георгиев – същия, който между другото навремето не откри нищо нередно в това Борисов да нарежда по телефона да се махат проверяващи агенти от завод нарушител, защото бил поел ангажимент пред Първанов.
Същият този прокурор, който с вдигане на рамене обяснява как е невъзможно да се извади нещо около Пеевски, Доган или Борисов, изрази ясно становище спрямо съдийка от СГС, която спря дело за КТБ, не за друго – а за да пита преюдициално Съда на ЕС в Люксембург. Няма да повярвате, но първо трибуна му дадоха, а после се включиха на негова страна всички „кой“-ски медии, като изляха съдържанието на собствените си клоаки върху въпросната съдийка. Защото винаги има едни трети – освен изредените в началото два типа хора, на които далаверата им е да дооглозгат трупа. Дейност, от която стават все по-охранени, мазни и зализани – достатъчно е да им видите снимките.
Българската мафия вече не е тъпа. Може и да беше, но вече не е. И въобще не се кани да се дава лесно. Защото въпросът е на живот и смърт и за нас, но и за тях.
