По време на криза, разумният инвеститор отправя поглед към стабилни и сигурни инвестиции, като тези в благородните метали. Така е било, така е, и така ще бъде. Не случайно 2010 г. беляза изключителен успех за повишаване цената на златото. Тя се покачи за десета поредна година, поставяйки нов рекорд, като достигна стойността от 1421 щатски долара и трикратно по-голяма доходност от индекса на американската фондова борса – Dow Jones. Самият президент на Световната банка, Робърт Зелик, заяви в изявление (през ноември 2010 г.), че световните икономики биха могли да използват историческата стабилност на златото, като отправна точка в своя път към възстановяване и парична стабилност. Междувременно правителствата по света се опитваха да решат икономическите и финансовите си проблеми с печатане на пари. Редица европейски държави бяха залети от протести. Думата „криза“ стана ежедневие.
Златото – инвестицията на реалиста
До скоро златото се приемаше за инвестицията на песимиста – инвеститор, който вечно очаква икономически катаклизъм. Повечето икономисти смятат, че златото е просто една ненужна реликва от миналото и няма никакво приложение в настоящата модерна икономическа система. Въпреки това, много от тях започват да променят възгледите си, имайки предвид появилите се балони в областта на недвижимите имоти, технологиите и акциите.
Дори обикновените хора, ставайки свидетели на колапса на най-голямата банка в света, Royal Bank of Scotland, на най-големия световен застраховател AIG, и на много други финансови институции, все повече осъзнават нуждата от финансова сигурност, от инвестиции, които са изпитани във времето и историята,и такива, които могат да ги защитят от порочните практики на правителствата и на финансовите институции. До неотдавна хората вярваха, че недвижимите имоти /жилища и други/ дават тази стабилност и гаранция. Но сега след спукването на балона, ясно се вижда, че имотите са силно надценени и се очаква дълъг период на падеж.
Всъщност, можем ли да инвестираме в злато? Отговорът е прост: ДА! Съществува само една стабилна, ликвидна и реална по стойност инвестиция, която би могла да извади спестяванията ни извън порочната финансовата система, а именно – златото! Тук, разбира се, визираме инвестиционното злато, което е под формата на стандартни монети и кюлчета от чисто злато. За да постигне статут на финансов актив, инвестиционното злато е освободено от ДДС и цената му е много близка до борсовата цена на метала, като във всеки един момент има и цени за обратно изкупуване. Идеята за инвестиция в златни бижута е погрешна, тъй като при тях се начислява ДДС, както и голяма надценка за изработката, а изкупните цени са далеч по- ниски от борсовата цена на златото.
Златото – 30 % поскъпване за 2010
Паричните политики на правителствата, базирани на нулеви лихви и печатането на пари доведоха до обезценка на световните валути, а цените на суровините и на храните се покачиха значително в следствие на тази валутна обезценка. Банкерите и финансистите се опитват да скрият от нас истината с въвеждането на нови, непознати, неясни и непонятни термини като „количествено облекчаване”, „стимулиращ пакет” и др., но истината е съвсем проста – те агресивно печатат пари и ги наливат в банките, временно подхранвайки икономиката, като създават по този начин илюзия за възстановяването й. Именно тази обезценка на валутите е фундаменталната причина за огромната възвръщаемост на златото през 2010 година.
Най-сигурно е физическо притежание на злато
Хората постепенно започват да осъзнават съществената разлика между физическото притежаване на злато и това на хартия, и затова все повече са желаещите да го притежават физически. Инвеститорите започват да прозират истината, че когато златото е реален, физически актив, не се излагат на риска отсрещната страна да не изпълни задължението си да им достави метала.
Всъщност, стойността на златото не се променя. Това, което се променя, е покупателната стойност на валутите, с които се изразява цената му. Въпреки че цената на златото е колеблива, всъщност не се променя стойността на златото, а стойността на валутите. Стабилността на валутите е просто илюзия. Например, през 2009 г. и 2010 г., правителството на САЩ драстично обезцени долара чрез увеличаване на паричната маса, купувайки 1,5 трилиона от собствените си облигации с новонапечатани пари. Освен това, американското правителство допълнително планира да закупи държавни облигации на стойност още 600 милиарда долара през първата половина на 2011 г., финансирайки по този начин най-големия дефицит в историята си. Този процес е известен като „монетизация” (от английския глагол „monetize”). Монетизацията представлява процес, при който, поради излишък в предлагането на държавни ценни книжа от дадено правителство на международните пазари и недоверие от страна на инвеститорите, централната банка сама закупува облигациите на хазната с новонапечатани пари. Казано съвсем опростено и разбираемо, държавата се финансира с печатане на пари. Резултатът е неизбежен – бързо-растяща инфлация и сриваща се валута.
Ниските лихви и дълговите проблеми на западния свят стимулират търсенето на злато.
През изминалата 2010 година, кризата на територията на Европейския съюз бе само една от многото причини, които ориентираха цената на златото нагоре. Федералният резерв, със своите опити да монетизира дълга на правителството чрез поредното печатане на пари, подтикна множество финансови институции и централни банки да закупуват злато. Огромното търсене от страна на Китай издигна статуса на златото, като сериозна инвестиция в азиатския блок. Основополагащата причина за това, за жалост, се корени в политиката на нулевите лихвени нива от страна на САЩ. Нулева лихва означава, че парите не носят доходност, а в същото време се обезценяват. За инвеститора, това си е чиста загуба, при това гарантирана! Защо да се инвестира в нещо, което носи гарантирана загуба? Затова разумният инвеститор избира инструменти с реална стойност, като благородните метали, а не обезценяващите се книжни пари без покритие. Всъщност, това е и основната причина от векове насам да се изисква парите да имат покритие, за да не могат правителствата да се финансират с печатане на пари и по този начин сами да ги обезценяват.
Златото е идеалната алтернативна инвестиция, именно защото е в ограничено количество, има реална стойност и е неподвластно на влиянието на правителствата.
Златото през 2011
Възходящата тенденция в цената на златото ще е налице и през идните години. Търсенето на метала продължава да расте, докато предлагането е строго ограничено. Годишният добив на злато е минимален, въпреки покачващите се цени. Стойността на златото е изключително стабилна, понеже годишният добив е едва около 1% от наличното злато, по официални данни на Световния златен съвет. Дори, ако допуснем, че годишният добив се удвои, нещо което на практика е абсолютно невъзможно, предлагането на злато ще се увеличи само с 2% и почти не би повлияло на стойността му. Ограниченото предлагане на злато е основна причина за стабилната му стойност.
Икономически растеж или спад
Също толкова важен е и фактът, че правителствата по света продължават да прилагат парични и финансови политики, които обезценяват техните национални валути, както в САЩ, така и в Европа, Япония и Китай. За съжаление, в момента всички правителства по света, без нито едно изключение, обезценяват валутите си. Доларът ще продължава да бъде все така уязвим, а възможностите за ускоряване на инфлацията – все така реални. Въпреки увещанията за икономически растеж и оптимистичните прогнози, структурните проблеми, които са дълбоко вкоренени във финансовата система и пред които са изправени правителствата на САЩ, Европа и Япония, все още не са преодолени, а реални решения липсват. Когато широката публика осъзнае истината за функционирането на глобалната финансовата система, търсенето на злато ще се увеличи значително, а цената му ще е с посока нагоре, доближавайки се до реалната си стойност, тъй като в момента златото все още е силно подценено.
За съжаление, Европа и САЩ така и не намериха ефикасно решение на своите финансови и икономически проблеми през изминалата година, вследствие на което през тази година проблемите се задълбочиха. По-скоро наблюдавахме постоянното отлагане на нужните мерки за справяне с възникналата криза. Увеличи се задлъжнялостта на държавите и печатането на пари, а с това нарастнаха и проблемите. Тези политики, водени от почти всички правителства по света, ще доведат до допълнителното задълбочаване на кризата през идните години и ще гарантират покачващи се цени на златото.
Ценови колебания
Цената на златото ще продължава да търпи значителни колебания през 2011 г. Въпросът не е дали ще има сериозни колебания, а до каква степен. По всичко личи, че ще продължават благоприятните условия за закупуването му. Статистиката показва, че най-ниските годишни стойности в цената на златото обикновено се достигат през месеците януари и февруари, като това се е случвало в 6 от изминалите 10 години. Благоприятната тенденция е била налице до май месец във всички споменати години, с изключение на 2008г. Важно е да се разбере, че това са съвсем естествени колебания, подобно на сезонните колебания в климата. Разбира се, няма как да правим категорични прогнози за остатъка от 2011 г., но все пак не бива да пренебрегваме сезонността в цените. Именно затова и предупреждаваме, че ако цената на златото падне през идните няколко месеца, това би било съвсем нормално и би представлявало идеална възможност за закупуване.
Прогнозата за 2011 г. включва и сериозна тенденция, свързана със засилени колебания при много от световните валути. Това означава, че златото, както и другите суровини и храни, измервани в щатски долари или в други валути, ще се повлияят от колебливия характер на световните валути. Ако приемем, че най-ниската очаквана цена на златото за тази година би била в порядъка на $1,300-1,400, то всяка цена под тази, би представлявала перфектна възможност за купуване.
Неуморната печатница
Ще запомним 2010 г. и с това, че Китай намали закупуването на държавни облигации на САЩ и увеличи закупуването на злато. От своя страна, Федералният резерв започна активно да печата пари и да изкупува държавните облигации на САЩ. Именно това печатане на пари в САЩ подтикна Китай да увеличи златните си резерви за сметка на долара. Това е доста добре за златото и доста зле за долара.
Проблемът с прекомерното печатане на пари ще става все по-очевиден през 2011 година и това ще се проявява най-вече в обезценяване на долара. А това означава растящи цени на нещата от първа необходимост – храна, енергия, ресурси. Вече сме свидетели на повишените цени на нефта и пшеницата, както и на всички суровини и ресурси. Също така, ще станем свидетели и на ускоряване на потребителската инфлация през 2011 и 2012 г. Макар че хиперинфлацията е рядко събитие и е малко вероятно да се прояви в краткосрочен план, трябва да имаме предвид следното – всички 30 документирани случаи на хиперинфлация (над 50% месечна инфлация) са били предизвикани от безконтролни дългови кризи и решаването им чрез печатане на пари.
Заключение
В крайна сметка всяка една световна валута е губила битката срещу златото. Златото е единственият ресурс, чието предлагане не може да се увеличи, за да се финансира бюджетът. По своята същност златото е с ограничено количество и цената му се покачва с повишаване на паричната маса, не защото стойността му расте, а защото пада стойността на парите. Колкото повече пари има във финансовата система, толкова по-висока е цената на златото, отразявайки заложената инфлация във всеки необезпечен паричен модел. През последните 10 години цените на щатските акции са се покачили с 16 %, а тези на златото са се покачили с 380 %.
В тези размирни и кризисни времена е добре да се запитаме колко пари бихме поверили на финансовата система, дали можем да й се доверим, и коя е най-надеждната форма на спестяванията ни.