Един от британските политици отново се изказа по темата за разнообразните „намеси” на Русия на Запад. Изглежда, че такава влиятелност не са приписвали дори на евреите, когато те бяха основният враг на западния свят. Но в поредното изказване на тази тема най-интересна е крещящата наглост, с която британският елит тълкува реалните действия на Русия и игнорира своите.
Бившият министър на външните работи на Великобритания Уилям Хейг, барон на Ричмънд, заемащ този пост между 2010 и 2014 г. публикува във вестник The Daily Telegraph колонка, озаглавена „Ние не можем да спрем бавната и зловеща русификация на Европа”. При прочитането на това заглавие веднага си спомняме стария виц за израелтянина, който не чете местни медии, но внимателно изучава антисемитските вестници, а на въпроса защо прави така, отговаря: „В нашите вестници всичко ни е зле, а в антисемитските пише, че евреите управляваме света”.
Уилям Хейг, разбира се, не твърди, че Русия управлява света. Но дори от заглавието се разбира колко високо той оценява степента на намесата на Москва в европейските дела и колко малко Лондон, Вашингтон и Брюксел, според него, могат да се противопоставят на това. И така „бавната и зловеща” русификация Хейг я описва по следния начин:
„Най-ярък пример от 2014 г. остава Украйна. Русия анексира част от нейната територия – Крим, а след това премина към дългосрочна кампания по дестабилизиране, пречейки на Украйна да функционира като нормална държава. Последваха години на лишения и нещастия, сред които катастрофата на малайзийския лайнер МН-17.
Тоест всички икономически беди на Украйна през последните години са предизвикани не от разрива на икономическите връзки с русия по инициатива на Киев, не от страховитата, според МВФ и другите западни институции, корупция, не от бездарното ръководство, а от „дългосрочната кампания по дестабилизиране”. Но основният въпрос към автора е как катастрофата на малайзийския лайнер принципно влияе върху „лишенията и нещастията” на Украйна?
„През 2016 г. в Черна гора предотвратиха опит за преврат, чиято цел бе да не се позволи влизането ѝ в НАТО. На подсъдимата скамейка се оказаха включително и руски граждани”.
Вестник „Взгляд” вече подробно е разглеждала тази афера. Също може да се припомнят думите на руския външен министър Сергей Лавров: „Опитват се да ни обвинят, че ние в Черна гора сме се опитвали да устроим държавен преврат и да не я допуснем в НАТО. Не сме се занимавали с нищо подобно. А черногорското ръководство се опитва под натиска на Брюксел да избегне демократичните процедури”.
Провалът на референдума в Македония също. Оказва се, че „Русия се е използвала от възможностите си да дестабилизира демократическите избори, за да понижи избирателната активност.” Изборите в Латвия? Изборите в Босна и Херцеговина? „Може да се предположи, че са използвани подобни методи”.
Тоест всяко поражение на изборите на „прозападните сили” е „използване от Русия на възможностите по дестабилизиране на демократическите избори”. Доброволно гражданите на нито една страна няма да гласуват за политици, които предлагат възстановяването на добрите отношения с Русия, това е очевидно.
Изглежда, че такава дейност не са приписвали дори и на евреите, когато са били врагове на западния свят.
Но главното „престъпление на Русия”, разкрито от барона на Ричмънд е подкрепата на „коригирането на границите”. При това формулировките на Хейг са просто приказни: „През 2010 г. в ролята на външен министър на Великобритания многократно посещавах Балканите и в крайна сметка дадох на всички страни да разберат, че работата над картата на региона е приключила. Предупредих ги да не си и мислят да се опитват да променят тази карта”.
Колегата на Хейг, също бивш външен министър на Великобритания, Борис Джонсън, още бивайки на длъжност, даде интервю, посветено на глобалната намеса на Русия във „вътрешните дела на Великобритания по целия свят”. Той също си позволи съмнителни формулировки от типа „ние в буквалния смисъл намерихме руски отпечатъци от пръсти” в Черна гора, което предизвиква закономерния въпрос къде е Великобритания и къде е Черна гора? Какво са търсили там, където вече 12 години има суверенна държава, суверенна поне формално?
Но подобно откровено признание не си позволява дори ексцентричния Джонсън. Хейг е напълно уверен, че неговите заповеди трябва да се изпълняват безпрекословно от всички балкански държави без каквото и да е обсъждане. Това дори не може да се нарече самоувереност. Това е просто пределна наглост, но незнайно защо британците не виждат нищо особено в нея.
В заключението на своята колонка бившият външен министър казва, че, за жалост, в Европа само Германия разбира риска от преначертаването на границите. И че „Русия с удоволствие ще открие тази кутия на Пандора, само за да попречи на скаралите се и отслабени държави да се сближат със Запада”.
Отбелязваме, че именно Русия до последно се обявяваше против промяната на границите в Европа. И изобщо не Москва отвори кутията на Паднора, а именно Запада с неговия „Косовски прецедент”, който се опитваха да обявят за безпрецедентен докато на Вашингтон и Брюксел не им хрумне да обявят някоя друга „неправилна” държава в нарушение на правата на малцинствата и да го признаят за независимо.
Без съмнение, че ако изведнъж някоя национална република на Русия, дори тази, където делът на „титулната нация” съставя част от процента, обяви своята независимост, то това би било разгледано от Великобритания по най-сериозен начин.
И ако „независима Ичкерия” през 90-те години залагаше по-малко на тероризма, а повече на международното представяне, малко щяха да са съмненията, че в периода до 1999 г. някой друг освен вече изгонения от Грузия Звиад Гамсахурдия щеше да признае нейната самостоятелност.
След създаването на „независимо Косово” и смяната на юрисдикцията на Крим е глупаво да се правят, че Хелзинкското споразумение продължава да работи. Според мен то е изчерпано преди почти 30 години, когато Горбачов се съгласи да ликвидира държавата, наричаща се Германска демократическа република. Разбира се, в случай на провеждане на референдум преобладаващото мнозинство от немците биха гласували за обединение с ФРГ, но юридически това би било абсолютно волюнтаристично решение. Разпадът на СССР на независими държави и появата на нови граници също противоречи и на думите, и на душата на договора.
Въпросът „Ако вие така мразите СССР, то защо така обичате неговите граници?” се отнася не само за постсъветските републики. Границите на Източна Европа се прокарват не с цел да доставят удоволствието на народите на тези страни, а според волята на Йосиф Сталин.
Една от целите на създаването на Евросъюза е образуването на „Европа на регионите”, когато държавната идентичност се размива в полза на общоевропейското и етническо-местното. Постоянно се появяват научни и публицистични трудове за това, че видите ли, сепаратизмът е загубил смисъл, всички сме жители на единна Европа и каква е разликата как са прокарани границите, ако има общ пазар, обща валута и равни права на труд за всички?
Но примерът с Каталуния свидетелства, че „Европа на регионите” засега не се получава. Впрочем Русия вече я обвиниха в намеса и в тази течаща не първо десетилетие история.
Основният въпрос, на който не отговарят нито Хейг, нито Джонсън, нито който и да е от адептите на теорията „Русия използва всеки повод, за да навреди на Запада” е крайно прост. Въпросът е: „За какво ѝ е?”. Ние живеем глобален тясно свързан свят, игри с нулева сума на практика не са останали. „Отслабването на Запада” би било хипотетично нужно на СССР по време на конкуренцията на политическите системи, но тази конкуренция отдавна е останала в миналото и дори по времената на Студената война Москва предпочита да търгува, а не да воюва със Западна Европа.
По аналогичен начин икономическата вреда, която се нанася на Русия чрез санкциите, по равен начин бие по икономиките на страните, които са въвели тези ограничения.
„Но докато западните политици сериозно пишат за намесата на Русия във всички избори, чиито резултати не ги устройват и са уверени в собственото си право да заповядват на другите страни, а също така наричат „русификация” всички неугодни им процеси, ще бъде наистина сложно да се разберем.
Превод: В.Сергеев
