САЩ и Китай подписаха съглашения за астрономическа сума – повече от 250 млрд. долара. Това е една от най-плодотворните официални визити на президент на САЩ в Пекин. Доналд Тръмп постигна това, за което отиде: по-голямата си част договорите предполагат нарастване на американския износ за КНР. При това редица договори могат да представляват заплаха за руско-китайските проекти.
Съглашения за цели 253,4 млрд. долара подписаха Китай и САЩ по време на визитата на американския лидер Доналд Тръмп в КНР, заяви министъра на търговията на КНР Чжун Шан. Той нарече подписването на такъв брой договори (като впрочем не всички са задължителни) истинско чудо.
При това по данни на правителствен източник в Пекин е било планирано подписването на договори за 280 млрд., съобщи изданието South China Morning Post. Тоест редица договори все пак не са се състояли.
Но във всеки случай тази визита на Тръмп в Китай може да се счита за една от най-плодотворните за бизнеса на двете страни. Си Цзинпин нарече визитата историческа, а Тръмп, съдейки по всичко, постигна за сметка на тези съглашения онова, което искаше.
Тръмп редовно говори за това, че условията за търговия на САЩ с Китай са “несправедливи”, тъй като САЩ имат дефицит в търговията си с Китай от половин трилиона долара, (въпреки че като резултат от 2016 година дефицитът е бил по-малко – 347 млрд. долара). С други думи САЩ купуват от китайците повече, отколкото китайците – от САЩ.. Освен това американците губят работни места заради пренасяне на проиводството на китайска територия. От всичко това Тръмп е силно неодоволен. И преди срещата си с китайския лидер, той също обеща да направи търговските отношения между Вашингтон и Пекин “по-балансирани”.
“Тръмп осъжда очевидния и логичен ред на нещата (а именно наличието на търговски дефицит) изключително за да създаде почва за пазарене. Китай е нето-износител по отношение практически към всички страни, влизащи като минимум в първите двадесет най-големи негови партньори. Тоест наличието на дисбаланс в полза на Китай, а не на САЩ не е изключение, а правило и да бъде изменено то не е по силите на никого, даже на президента на Съединените американски щати” казва Кирил Яковенко от “Алор Брокер”.
Разбира се, Тръмп няма да може да реши напълно проблема с търговския дефицит в търговията с Китай. Но съдейки по съглашенията, които са подписани, Тръмп отчасти е постигнал своето: САЩ сериозно ще увеличат износа на свои стоки в Китай. Защото в основни линии договорите засягат поръчки за американска продукция от китайски компании. Като се има предвид това, че Китай търгува със САЩ за 600 млрд. долара, допълнителните 253,4 млрд. долара е съществено нарастване.
“Това е пример за работата на добре организираната лобистка система, с която се слави американската вътрешна и външна политика” – добавя Яковенко.
А да се очакват някакви сериозни търговски сделки от срещата на Тръмп с Владимир Путин не се налага. Първо, стокооборотът между Русия и САЩ е всичко на всичко 20 млрд. долара. “Търговията с нас никога не е била приоритет за САЩ, а на фона на санкциите, ситуацията се усложни още повече”, казва директорът на експертната група Veta Дмитрий Жарски. На преговорите между Русия и САЩ ще се обсъжда в по-голяма степен политиката, отколкото външната търговия, предполага експертът.
При това някои договори, вече подписани от Китай и САЩ, могат в перспектива да попречат на руско-китайските проекти.
(рус.ез.)
Так, Китай и Аляска подписали соглашение об СПГ-проектах на 43 млрд долларов. Речь идет об экспорте СПГ с американского месторождения AGDC в Китай. Этот проект может стать крупнейшим в США по экспорту СПГ в страны Азиатско-Тихоокеанского региона.
Потребление газа в Китае за последнее десятилетие выросло в четыре раза. Главными поставщиками СПГ в Китай пока являются Катар и Австралия. США будут конкурировать в первую очередь именно с ними. Однако здесь США могут навредить и России, которая строит трубопровод «Сила Сибири» для поставок своего газа в Китай, а также ведет переговоры о второй очереди трубы. Проект Alaska LNG – прямой конкурент проекту «Ямал СПГ», который реализуется НОВАТЭК Геннадия Тимченко.
Крупный контракт подписан в авиационной сфере. Китайцы за 37 млрд долларов покупают у Boeing 300 самолетов. Сделка включает 260 узкофюзеляжных Boeing-737 и 40 широкофюзеляжных Boeing-787 и Boeing-777. По последнему прогнозу Boeing, до 2036 года Китаю потребуется более 7,2 тыс. новых самолетов общей стоимостью 1,1 трлн долларов.
С другой стороны, Китай вместе с Россией договорились разработать и построить собственный широкофюзеляжный дальнемагистральный самолет CR929, который должен составить реальную конкуренцию самолетам Boeing и Airbus в этом классе. Но заказ американских самолетов не должен помешать нашим более долгосрочным планам. Свой первый полет российско-китайский самолет совершит только в 2025 году. И если все пойдет по плану, то китайцы станут главными заказчиками этого лайнера. Предполагается, что до 2045 года будет продано 800–1000 самолетов CR929.
Кроме того, на 12 млрд долларов заключены контракты между американской Qualcomm и тремя китайскими производителями телефонов – Xiaomi, OPPO и Vivo. Китайцы будут закупать у американцев компоненты для своих телефонов. Впрочем, Qualcomm уже давно работает с этими компаниями, и на Китай приходится две трети выручки американской компании (14,6 млрд долларов). Еще на 3,5 млрд долларов заключена сделка с General Electric, которая поставит две партии двигателей китайскому авиаперевозчику, а также газовые турбины и другие товары компании China Datang.
Автоконцерн Ford Motor в партнерстве с китайским автопроизводителем Anhui Zotye намерен инвестировать 5 млрд юаней (754 млн долларов) в разработку автомобилей, которые будут продаваться на китайском рынке.
Ряд контрактов касались сельского хозяйства. В частности, был подписан протокол о намерениях по экспорту соевых бобов из США в Китай на сумму до 5 млрд долларов. Плюс был подписан контракт на покупку Китаем американской говядины и свинины в следующие три года на 1,2 млрд долларов. Россия уже давно пытается расширить возможности российских производителей мяса для его экспорта в Китай, однако пока безуспешно.
«США хотят увеличить свое влияние на мировой арене. В этом отношении им важно заручиться поддержкой Китая – локомотива мировой экономики.
Это может произойти через экономическое сотрудничество – поставки СПГ, продажу самолетов, вооружения и т. п.», – объясняет геополитическую подоплеку рекордных контрактов Роман Ткачук из «Альпари».
