Прогнозите на Асоциацията за защита на потребителите се сбъднаха и днес сме свидетели на 19% увеличение на хората, които не могат да плащат дълговете си за периода февруари-ноември 2020 г. По данни на БНБ на близо 6 млрд. лв. възлизат необслужваните кредити. От тях близо 2 млрд. са отсрочените заеми на домакинствата.
Предвид очакванията за провал на зимния туристически сезон и въведените ограничения до 21 декември, делът на хората изпитващи затруднения да обслужват кредитите си ще продължава да се увеличава, съобщават от Асоциацията. Това увеличение ще бъде осезаемо през февруари, когато вече ще е налице ефектът от очаквания слаб зимен сезон. Ситуацията се усложнява и от това, че ще продължи и тенденцията на увеличаване на безработните извън Бюрото по труда. По данни на НСИ от март до началото на ноември без работа са останали близо 294 хил. души, а наетите за същия период са малко над 184 хиляди. Но това са цифри на базата на официално регистрираните безработни.
На този фон освен социални мерки и такива за запазването на работните места, призоваваме управляващите да помислят и за задлъжнялостта на бизнеса, който или фалира или е с намалени приходи и печалби. Служители и фирми изпитват остри затруднения да изплащат задълженията си. Отново напомняме, че доброволното изпълнение е именно антикризисна мярка, която ще помогне за разсрочване на задълженията.
Според анализите на Асоциацията за защита на потребителите т. нар. локдаун трябваше да бъде въведен през октомври или най-късно от средата на ноември. Освен, че щеше да предотврати сегашното натоварване на здравната система, щеше да намали и загубите за търговията и икономиката. Всички знаем, че декември е най-силният месец в годината, а януари и февруари са традиционно месеци почти без икономическа активност. Неслучайно другите държави затегнаха мерките за ограничение на разпространението на COVID-19 именно през октомври и ноември. Така се даде възможност на бизнеса през декември да компенсира част от загубите си.
В началото на ноември народните представители бламираха приемането на доброволното изпълнение на второ четене като масово гласуваха въздържал се. Напомняме, че срещу доброволното изпълнение най-остро се противопоставяха колекторските фирми. Трябва да се има предвид, че на пазара действат и фирми за бързи кредити, които сами прибягват към събиране на задълженията. Заедно с колекторските компании те често прибягват към психически, а понякога и физически тормоз над длъжниците. От Асоциацията на колекторските агенции признават, че през февруари 15% от хората не са могли да обслужват дълговете си, а днес този дял е 34%. Основната причина за това пандемията от коронавирус и последвалият срив на икономикатата.
Призоваваме народните представители да преосмислят поведението си като приемат доброволното изпълнение. То касае задължения, за които не е издаден изпълнителен лист. С други думи ще предпази хиляди потребители от това да бъдат заведени срещу тях дела, често без знанието им. Съответно ще бъде предотвартено запорирането на сметките, заплатите и пенсиите на гражданите от съдебни изпълнители. За мнозина тези пари са основният им източник на доходи. Доброволното изпълнение е изцяло за сметка на кредитора, като длъжникът получава покана, в която е уведомен, че не е осъден и може да плати доброволно и разсрочено, ако признава задължението. Длъжникът има право да оспори вземането, с което процедурата се прекратява. Гражданите няма да плащат лихви, съдебни такси и хонорари на юристи и адвокати.
Припомняме, че единствено фирмите за събиране на дългове продължиха да работят и останаха извън обхвата на Закона за извънредното положение. Всички останали – банки, съдебни изпълнители и дори фирми за бързи кредити или дейността им беше замразена или дадоха 6 месечна отсрочка за вноските по кредити.
