Не съм ходил в парламента от месеци. Днес отидох и очаквах да заваря хора, които се бият по кулоарите. Ако не бой, очаквах поне да се псуват докато се разминават.
Няма такова нещо. Говорят си. Кирил Петков може да говори с Йордан Цонев, а Костадин Костадинов с Христо Иванов.
Депутати на ГЕРБ-СДС и ПП също говореха помежду си. Това се случва в кулоарите.
И не. Това не е лицемерие или задкулисие. Диалогът няма да ги превърне от опоненти в коалиционни партньори, защото между някои от тях винаги ще има идеологически разлики.
Парламентът е мястото тези партии да си говорят и работят. Когато няма камери го разбират. Пред камери в зала започва някакво инфантилно поведение на надцакване с кандидати за председател.
Това вероятно се прави заради твърдия електорат на различните формации.
Опитах да направя разговор с някои от лидерите с червени линии. Костадинов и Христо Иванов ме финтираха с обещания за интервю като мине екшъна. Тяхна работа. Имат си любими медии, където да повтарят опорки.
Асен Василев се съгласи да говорим и се опита да ме убеди, че гласуването за председател е нещо като коалиция. Естествено няма как да ме убеди, защото според мен това е инфантилно. ПП все повече ми прилича на ИТН с някои свои позиции, чиито краен ефект е разбиване на парламента.
Но Асен Василев е само един човек.
Притеснява ме т.нар. твърд електорат на партиите. Наистина ли мислят, че ако любимците им гласуват за председател в този сложен парламент, това би било коалиция и предателство? Някое от партийните ръководства правило ли е подобен сондаж на мнения?
Щото сега на практика няма парламент заради тясно партийни сметки.
От цялата работа всички ще пострадат през зимата – и твърдия електорат, и мекия, и случайните минувачи на избори. Ще пострадат и онези 60%, които не гласуваха.
Силно се надявам т.нар. твърд електорат да прави разлика между гласуване за председател и коалиция, а просто техните лидери да не са на нужното ниво.
Ивелин Николов