Докладът на Държавния департамент беше предупредителен изстрел, в него няма фалшиви новини
Става дума за гигантски сметки от 100, 200, 300 милиона и нагоре – в Швейцария, Арабските емирства и др. Офшорните сметки не са незаконни, въпросът е дали се спестяват данъци или се укрива необяснимо и гигантско богатство
Проф. д-р Николай Радулов е преподавател в Нов български университет, Департамент „Национална и международна сигурност“. Бил е главен секретар на МВР.
– Проф. Радулов, Консултативният съвет по национална сигурност при президента не излезе с обща декларация, което, да подчертаем, се случва за първи път. Огромни спорове предизвика формулировката, че държавата бездейства. Според вас работи ли държавата по отношение на корупцията по висшите етажи на властта?
– Работи корупцията… Премиерът отбеляза колко голяма свобода имали медиите и как свободно можело да се говори за това, как той веднага взима мерки.
Всъщност свобода на медиите няма. Информацията, която даде начало на така наречения „Апартаментгейт“ отново дойде отвън – от организация и медия, финансирани от американското правителство, което само две седмици по-рано извади доклад, където ясно подчерта, че по отношение на корупцията се работи, но няма резултати.
Формулировката „работи се“ е израз само на любезност и авторите едва ли го мислят. Защото какво означава цялата държавна машина да работи, а да няма резултати?!
Когато се вгледаме, се вижда, че целият държавен апарат, който трябва да се бори с корупцията се е овъртолил в някакви невероятни имуществени и други сделки и по никакъв начин не може да бъде критерий за некорумпираност, което да му позволи да се бори с каквато и да било корупция.
Докладът беше предупредителният изстрел във въздуха. Ние обаче имаме имунитет към доклади. Като пишат, че има голяма корупция и никой нищо не прави, ние казваме „то само едно и също се пише в тези доклади“. Обикновено Борисов обвинява медиите, между които и западни, че пускат фалшиви новини.
Но фалшиви новини няма кой да публикува в Доклада на Държавния департамент, нито пък в Доклада на Европейската комисия. Управляващите би трябвало да приемат тези сигнали като обеца на ухото, защото следва нещо много по-тежко. Нещо, което очаквам да се случи може би не преди европейските избори, но непосредствено след това.
– Какво е то?
– Според мен ще започне да излиза информация за сметки на наши видни съграждани в различни банки.
Още преди година в разговори с хора от специалните служби на САЩ съм чувал, че те много добре знаят кой какви сметки има и в кои банки. Това е следващото, което ще изскочи, защото корупцията в България вече по никакъв начин не се връзва нито с плановете на Европейския съюз, нито с тези на Съединените щати. С поведението си властта определено настройва хората анти-НАТО, анти-ЕС. Това не остава незабелязано.
– Апартаментгейт е само върхът на айсберга. Президентът също говори за офшорни сметки, за имоти в чужбина. Това българско явление ли е и как по света се справят с проблема?
– През последните десет години тук излизаха информации за огромни бази данни за офшорни сметки къде ли не и на кого ли не. Случва се това и на Запад. Много е важна обаче причината, поради която хората си влагат средствата в офшорни сметки.
Офшорните компании не са забранени. Много американски икономисти са казвали, че няма нищо престъпно и дори – нищо неморално в това да се стремиш да избегнеш по законов път плащането на повече данъци.
– Както, впрочем, и в изповядването на сделки по данъчни оценки нямало нищо незаконно.
– Да, това било национален спорт, каза някой наскоро. Но не е там работата. Работата е там, че нашите собственици на офшорни сметки не са ги направили, за да укриват данъци. Те са ги направили, за да укриват необяснимо и гигантско богатство.
Няма да споменавам имена, но от разговори с чужди колеги, мога да кажа, че става дума за гигантски сметки от 100, 200, 300 милиона и нагоре – в Швейцария, в Арабските емирства и др.
Следващата стъпка ще покаже, че дори когато имаме офшорни фирми ние, българите, не ги използваме за това, за което огромна част от останалия свят ги използва.
И в западния свят има офшорни фирми, като прословутата фирма на Георгиус Георгио, която впоследствие пет пъти си смени собственика и накрая се оказа принадлежаща на един световно известен спортист. Като че ли никой не чу тези метаморфози и даже казаха колко хубаво било, че този световен скиор ще отиде в този наш известен курорт.
Дори да се вгледаме в явни сметки в България, ще разберем, че техните притежатели и целите им семейства са живели с по 100-200 лева на месец през последните години. Не е обяснимо как един сегашен министър преди да стане министър е спестил 300-400 000 лева при положение, че съвсем малко е работил в чуждестранна компания и никой не казва каква е била заплатата му. По един милион на година?
Тези въпроси ще излязат отново наяве. Все пак си мисля, че е добре да не излязат преди европейските избори. Има риск това да се превърне в една политическа вакханалия. Абсолютно съм уверен, че това, което може да излезе за едните – за тези отдясно или които се правят, че са отдясно, може да излезе и за тези, които са отляво. Това ще хвърли страната в страхотен хаос.
Според мен това трябва да стане постепенно, но неумолимо. Защото парите в тези офшорни сметки са на всички нас. А ние се чудим къде са отишли 16 милиарда, простени от НАП.
– Интересът на гражданите към темата е огромен, говорителите – много, а повечето изразяват гледна точка съобразно интересите си. Нека подчертаем ясно – проблемът е в доходите и съмненията за укриването им, а не в самата продажба на данъчни оценки или притежанието на офшорни сметки.
– Ние, които коментираме проблема в медиите, говорим за цени, по-ниски от пазарните в момента на покупката. Но сред хората цари убеждението, че и тази цена не е платена. Че тези апартаменти и имоти са придобити, за да се решат въпроси на тези, които уж им ги продават. Не твърдя, че това е така. Казвам, че всеобщото убеждение е именно такова.
Някой ще каже – хората си приказват какво ли не.
Хората обаче виждат, рано или късно, кой какъв апартамент има. Виждат дали е скъп или не. В регистрите също се вижда, че някой има 6-7 апартамента. Когато си имал наглостта да заявиш, че абсолютно законно си ги придобил, кое да накара хората да не мислят, че имаш наглостта да си ги придобил без да си платил каквото и да било. Хората са прави да имат такива подозрения.
– Винаги ли трябва чуждите специални служби да вадят факти и да ни казват какво да правим. Нашите къде са, проф. Радулов?
– В България има един генерален проблем. Въпреки всички приказки и въпреки изискванията на законите, служителите там не са политически неутрални. Знае се всеки от ръководството с коя политическа сила е свързан.
Казвал съм многократно, но ще подчертая още веднъж: след 1991-1992 г. нямаме западно посолство, което да е намалило резидентурата си в България. За някои от посолствата дори важи обратното – те са увеличили хората, които добиват информация по таен и негласен начин. Стряскащо е, че работейки на наша територия и извършвайки престъпление формално (защото това се нарича шпионаж), те събират информация, която е в полза на европейските граждани, включително българските. Но това е факт.
Всичко, което се появява в информацията на Държавния департамент на САЩ и в докладите на Европейската комисия, е резултат на много точни и подробни проучвания, включително с разузнавателни средства. Ние, българските граждани, които сме данъкоплатци и които сме ограбени, също имаме полза от тези доклади и от шпионажа на чуждите служби. Тя, оказва се, е в наш интерес и в интерес на европейските граждани.
– Апартаментгейт намери широко отражение в западните медии – New York Times, австрийският Der Standart, немският Stuttgarter Zeitung и т.н. Западната публика как възприема този скандал? Според вас има ли разлика в прочита на българската аудитория, която сякаш е свикнала, и западната?
– Мисля, че западната публика не е изненадана. Ние сме страната в ЕС, известна с „най“ – най-ниска раждаемост, най-висока смъртност от глава на населението – все ужасяващи неща, докато по корупция сме в челото, а по свобода на медиите – в дъното.
Нещата са сериозни. Затова мисля, че развитие ще има и то сравнително скоро.
– Като гледате реакциите замитат ли се проблемите под килима? Печели ли се време? Или се действа? Днес (б. а. – 9 април) за няколко часа бяха подадени нови оставки.
– Прави се опит. Но снежната топка е станала твърде голяма, увеличила е скоростта си и светкавично се носи надолу. Всякакви опити – един подал оставка, друг излязъл в отпуск, трети се отказал от мястото си в парламента, е все едно да гасиш огън с бензин. Това допълва впечатлението, че тези хора са виновни за нещо повече от покупката на евтини апартаменти.
– Очертаха се две диаметрално противоположни визии за справяне с проблема. От едната страна се иска нов антикорупционен закон и нов антикорупционен орган, от другата се каза – нека да оценим въздействието на сегашната уредба. Трябва ли нов закон и нов орган за борба срещу корупцията?
– Когато преди време бяха предложени проектите на ГЕРБ и на президента, споделих, че и двата са неприемливи.
Според мен единствената почтена възможност да работи антикорупционната структура би била тя да се ръководи от човек, посочен и избран от опозицията. Но никой даже дума не даде да се изговори по този въпрос.
Що се отнася до нов закон и нов орган, спомняте си как се случваше това през годините – БОРКОР не работи, дайте да направим агенция. После и тя не работи и така стигаме до трета, четвърта… Тъй като и службите не работят и не можем да ги накараме да работят, измисляме КПКОНПИ – комисия, която е съставена от служби, натоварени с отрицателна енергия и възприемани негативно от обществото. Получава се нещо, което наричам „отрицателна синергия“. Тоест, всяка сама по себе си е лоша и не върши работа, а заедно са още по-лоши и още по-лошо работят.
– Говори се за операция „Чисти ръце“ и в България, което означава, че процесите са дълбоки. Но възможна ли е подобна операция, кой ще е извърши, какви ще са последиците?
– Първо, операция „Чисти ръце“ трябва да се повери на хора, на които са им чисти ръцете. Не мога да разбера защо при назначаването на хората в това КПКОНПИ не е изяснено каква им е собствеността, правили ли са някакви макар и дребни далавери, и ако е така, да ги отстранят от мястото, където трябва да си морален стожер.
Това не е направено и очевидно е имало други съображения и мотиви тези хора да оглавят антикорупционната структура. Пък и не само тази структура. Виждате и невероятното издигане на министъра на вътрешните работи, който от главното професионално лице светкавично се превърна в главното политическо лице. Как се извърши тази метаморфоза за едно денонощие? Няма нормален човек, който да я обясни.
– Управляващите и редица техни публични говорители непрекъснато внушават, че няма алтернатива, че това, което евентуално ще дойде след тях, може да е по-лошо. Има ли алтернатива? Как да я разпознаем или създадем?
– Има алтернатива и това е българският народ. Когато на хората им омръзне по този глупашки начин да ги крадат, алтернативата ще излезе.
Това не означава, че ще дойде някой от Виена, Мадрид или Париж. Пред последните години съм преподавател и виждам кадърни млади хора, които минават през системата на българското образование, отиват в реалния живот и се справят добре. Те не са глупави. Рано или късно ще разберат, че трябва да се намесят в управлението в полза на държавата. При това са и патриоти, част от тях вече са живели или работили в чужбина, но искат да живеят и да работят тук. Те няма да позволят безумието, на което сме свидетели, да продължи.
