„Всеки, повдигнал въпроса за качеството на магистралите и пътищата в България, винаги среща стена”, пише в брюкселския сайт Euelectionsbulgaria.com журналистката Валя Ахчиева. Тя излезе с поредното си разследване, в което хвърля светлина върху пътното строителство, което се възприема като център на масови злоупотреби и корупция. Погълнати са милиони европейски пари, но въпреки това черната статистика по същите тези пътища се запазва.
Поредната трагедия на пътя провокира първата експертиза на пътищата у нас. След катастрофата край Своге, при която загинаха 20 пътници от автобус, Върховната административна прокуратура (ВАП) разпорежда на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се извърши проверка в цялата страна, за качеството на ремонтирани и новоизградени пътни участъци, които са посочени от МВР с най-голяма концентрация на ПТП.
Нямало проблем с пътната настилка, сочи докладът на лабораторията изготвен за прокуратурата. Според разследването на Ахчиева обаче, при изпитванията на пробите не отговарят на поставената задача, защото тя е подменена. И така докладът не разкрива истината за качеството на пътищата.
Проверката е възложена на АПИ. А тя от своя страна възлага лабораторни изпитвания на Института по пътища и мостове, на всички взети проби на участъци от републиканските пътища. Изпитани са проби – изрезки от износващ асфалтов пласт от 21 участъка от републиканските пътища с концентрация на ПТП.
Министър Аврамова пише на прокурора, че „в резултат на направеното обследване се налага извода, че няма категорични данни, че причините за настъпване на ПТП са влошени повърхностни характеристики на настилката”.
И това бил крайният резултат на проверката за качеството на износващия горен пласт на асфалта – имало някакви отклонения, но те не били съществени и не можели да предизвикат пътни инциденти.
Вместо от лабораторията да се занимаят със същността по отношение на качеството на вложените материали , те умишлено се занимават със странични показатели. И така предметът на проверката е подменен, а съответно и резултатите от нея.
От Института не измериха дебелината на въпросния износващ пласт. Според изискванията, той трябва да бъде точно 4 см. И никой не е измерил дебелината на тези взети 21 проби. Това е така защото, всеки милиметър под 4 см на износващия горен асфалтов пласт, би спестил много пари на строителя за сметка на качеството на пътя.
Вместо това, в лабораторията са измерили минимални отклонения във физико-механичните показатели, които не са съществени.