Словашката президентка Зузана Чапутова отказа да назначи на 16 т.м. коалиционното правителство на Роберт Фицо. Тя не одобри кандидатурата за министър на околната среда, номинант на Словашката национална партия (СНП). По коалиционното споразумение СНП има 3 министерски места, Смер (= Посока) – Социална демокрация премиерският пост на лидера си Фицо + 6 министри и „Глас – (също) СД” 7 министри. Г-жа Чапутова, според говорителя й, има резерви към кандидатурата на номинанта на националистите Рудолф Хулиак поради подписка-възражение на „37 неправителствени организации и отделно граждани”. Р. Хулиак отричал климатичните промени, нуждата от зелената сделка и съпътстващата я трансформация на енергетиката. Той защитавал овцевъдството, вкл. чрез облекчен отстрел на вълци и мечки. Също бил и конспиратор, противник на претенциите на ЛГБТИQ-тата, склонен към физическа саморазправа с опоненти. Заявявал, че при възможност би инициирал референдум за излизане на Словакия от НАТО и ЕС, но „в зависимост от тежестта на мандата му в коалицията”.
*Председателят на СНП подчерта, че държи на кандидатурата на Рудолф Хулиак. УС на СНП призова Р.Фицо да съблюдава конституционните права в интерес на всички коалиционни партньори, повтаряйки, че президентката не спазва конституционните принципи. Г-жа Чапутова свиква конституирането на новия състав на Националния съвет (парламента) на 25 октомври и отказа предложението на Фицо да назначи правителство без министър на околната среда. Така блокира идеята бъдещият премиер да възложи ресора на един от новоназначените министри.
**В средите на коалицията си обясняват отказа на президентката (49 г.) с влиянието върху нея на официалния й партньор Юрай Ризман (46 г.), бивш ръководител на словашкия филиал на “Greenpeace”. Ризман отрече негова намеса и намекна, че не се опасявал от финансови проверки на проекти от миналото.
***За първи път след 11 години се очертава външен министър да НЕ бъде професионален дипломат – Юрай Бланар, 57 г., политик от Жилина, областен управител (2005-17 г.), дългогодишен зам.-председател на Смер – СД. Негов заместник (държавен секретар) би бил кариерният дипломат (посланик, в т.ч. бе във Франция) Марек Ещок, който по време на мандата ми в Братислава бе завеждащ международния отдел и протокола в кабинета на Роберт Фицо (2006-10 г.).
Но под Евроатлантическото Слънце нищо ново! Както тогава и сега ПЕС замрази членството на Смер – СД, а на „Глас – СД” блокира асоциираното членство. Въпреки че председателят на Смер заяви публично, че ще направи всичко за отстраняване на всички възникнали пречки за назначаване на новото правителство до 25 ноември.
Защо Роберт Фицо бе толкова категоричен предизборно, че няма да достави нито един патрон на Украйна, ако бъде отново министър-председател? При това без да възразява на утвърдената практика на оказване на хуманитарна помощ, нито на ръководния външнополитически ориентир: членството на Словакия в ЕС и НАТО!
Добре информираният – и външнополитически сървър – Политико (казионен за САЩ), словашките уеб-медии и най-големият чешки портал seznam.cz ми напомниха за януарската газова криза през 2009 г., която засегна най-осезаемо България и СР. Тогава Москва обвини Киев в присвояване на част от газа при транзита в Европа, вкл. в нашите 2 страни. На и около 14 януари 2009 г. министър-председателите Фицо отделно Станишев, разбира се, а след ден-два и президентите Иван Гашпарович и Г.Първанов в срочен план пообиколиха приемните на тогавашните руски и украински премиери В.Путин и Юлия Тимошенко (Плитката) и президенти Д.Медведев и Виктор Ющенко. Изглежда, че тогава Фицо си е изградил лични резерви в отношението към Украйна.
На 14.01.2009 г. словашкият премиер изчаква поне 3 часа пред кабинета на „Плитката”. Не изключваме, с чувство на хумор, в другите ъгли на чакалнята пред-приемната да са стояли Станишев и чешкият премиер Мирек Тополанек, тогава ротационен председател на Съвета на ЕС. Обикновено добре запознатият със задкулисието на дипломатическа сцена в Европа с. „Политико” ми напомни, че тогава словашката икономика ежедневно губеше по 100 млн. € поради прекъсването на газовите доставки от Русия през Украйна.
*След като е изслушал 20 минути сквернословия/та (!?) на г-жа Тимошенко по адрес на Москва, се предполага, че Фицо се е ориентирал окончателно към руската версия на обяснение на кризата. При това „Плитката”, И доколкото си спомням от ТВ-екрана, беше допуснала и новинари на срещата?! Изненада за словаците? Фицо бе със зачервено, най-вероятно от гняв, лице. Коментар за срещата от Тимошенко не засякох, освен че „не следва да споделя подробности”. Дипломатическа катастрофа?! Сега, за сведение, „Плиитката” е опозиционна депутатка в парламента.
**Аналогични спомени споделя и познатият ми политолог Александър Дулеба от НПО Проучвателен център на словашката общност за външна политика. А в Москва Фицо бе посрещнат с почести! И след 4-5 дни газовите доставки за Словакия бяха подновени.
Междувпрочем в тогавашния кабинет на Фицо имаше пак представители на СНП, а вероятният визуален контакт с премиера Станишев, който игнорираше поканите на Фицо за българо-словашки „премиерско-социалдемократичен контакт”, в чакалнята пред Тимошенко едва ли е разстроил толкова словашкия министър-председател.
*****На всичко отгоре бе унижен и словашкият президент Иван Гашпарович. На 16 януари с.г. той бе приет от украинския президент Виктор Ющенко (със съпруга гражданка на САЩ). Ющенко уверил Гашпарович, че украинската енергийна компания „Нафтогаз” е в състояние да възобнови частично доставките на газ за Словакия като словашката страна би следвало да се договори за подробностите с компанията. На срещата бил поканен генералният директор на „Нафтогаз”, който пред двамата президенти отрекъл възможността за реализация на изречената от Виктор Ющенко пожелателна опция.
***Тогава, много вероятно, у Фицо се е затвърдило субективното мнение на недоверие към украинското ръководство и поне частичния етно-манталитет в държавата.
**С обещанията на Ющенко за президентски контакти в управление „Източна Европа и страни от ОНД” на МВнР-София имахме проблеми, приемайки ги на сериозно. Добре, че през 2005 г. вице-премиерът и външен министър Ивайло Калфин прие „заготовката” ни с украинското посолство (с посланик Юрий Рылач и съветник Люба Непоп, по-късно посланик вУнгария и политически директор в УкрМВнР) за посещение в Киев с цел продължаване на политическия диалог и поддържане на обстановката за успешно решаване на текущо възникващи икономически въпроси. Да не забравяме, че за разлика от Русия, Украйна ни се издължи с газови доставки по Споразумението между НРБ и СССР в усвояването на Ямбургското газово находище, потвърдено през 1985 г. Заслуга за издължаването имаха съвестни и некорумпирани наши държавни служители като изпълнителният директор на “Булгаргаз” в периода 1997-98 г. Васил Филипов. Да, има/ ше и българи с неподвластни на политическата конюнктура, не- мейстрийм (казионно-масовизирани), не-папагало-евроатлантически морални ценности. А наследени от родители, деди и прадеди, от БПЦ (Българската православна църква), „ако щете”!
****** Но да се върнем към сегашните Словакия и Украйна! Чели сме, че предшестващото политическо и сегашното служебно правителства на СР на Едуард Хегер и на Людовит Одор дарили на Украйна оръжия съветско производство, вкл. 13 изтребители МиГ-29 и 3 зенитно-ракетната системи С-300. Но предвид победата на Фицо на парламентарните избори на 30 септември т.г. повече не й доставя муниции и оръжие, въпреки че лидерът на Смер-СД още не е поел властта. Че резервираността на Фицо към Украйна има сложни в т.ч. лични мотиви, най-вероятно от 2009 г., са единодушни и авторите на тематични публикации в „Политико” с напускащия поста словашки министър на външните работи Мирослав Влаховски ( професионален дипломат, реален практически посланик).
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
