Иначе, как да си обясним, че хората с престилките и спринцовките минават по тайни, черни пътища до селата. Както правят само престъпниците. Който има интерес от това, иска то да се случва в мълчание. Мълчанието на агнетата. Обаче българите не са вчерашни.
Сигурно сте видели видеоклипа с онази жена, баба Дора, която през сълзи прегръща козичките си в ужас, че днес ги вижда за последно.
Едни хора в бели престилки, придружени с полиция, влизат в имота ти, забраняват ти да се месиш и, докато безпомощно седиш отстрани, те убиват животните ти. Отнемат ти всичко, което имаш. Без право на ропот.
Това струва ли ви се познато? Кръвно познато.
Акцията по изтребването на козите и овцете на българите в Странджа (15 души), Малко Шарково (100-150 души), Крайново (10-15 души) тече вече няколко дни.
Ако се озовете някъде наблизо до тия села, кожата ви ще се отлепи от ужас от тялото. Ще станете свидетели на нещо много по-страшно от смърт. Нещо като нищо на света. Турско робство без турци. Подчинение, без да виждаш господаря. Унижение в чиста форма.
Над 1500 животни в района са убити. Предстоят поне още толкова. Хората по тия села просто седят в тягостно очакване да видят на вратата си белите престилки.
Защо се случва това? – питате се. Надявам се, се питате.
Защото преди около месец, от някаква френска лаборатория пристигат резултати от изследване. Има няколко заразени проби, които говорят за чума в няколко животни. Другите проби са чисти. Вместо да се направи нова референтна проба, се стартира акция по изтребление, масово. Като клане без съд и присъда.
Няма българска лаборатория, която да потвърди резултата. Да не сме страна от третия свят, че да не можем сами да установим има ли проблем и къде е? – чудят се местните хора.
Областният управител в Ямболско свиква някакви там хора, хора от БАБХ и други анонимни институции. Решават нещо. И след това – смъртта.
Стопаните на тия животни са поставени пред свършен факт. Няма разговор, няма предупреждение, няма аргументация защо ще убиват и здрави животни, няма втора проверка, да се види да не би пък превеликата френска лаборатория да е объркала? Щом имаме повод, дайте да убием всички животни наред…
Собствената ни тукашна власт вилнее, както някога бейовете са вилнели по земите и дворовете ни.
Защо го правят? – се питате. Надявам се да се питате.
Защото се подмазват, може би. Защото толкова много искаме да се харесаме на новия евро-господар, че сме готови на тепсия да му дарим всичките си умъртвени животни, ей така, за всеки случай. Да му се харесаме.
А и кой знае чий ЧУЖД интерес местните предатели обслужват. Някой печели от тази трагедия по български. Някой ще продаде своето мляко, или своите животни, или кой знае какво ще продаде…
Иначе, как да си обясним, че хората с престилките и спринцовките минават по тайни, черни пътища до селата. Както правят само престъпниците.
Който има интерес от това, иска то да се случва в мълчание. Мълчанието на агнетата.
Обаче българите не са вчерашни. Минали са през много господства и господари. Търпели са, търпели са, ама накрая… нали знаете?
Посегнеш им на коча, и вадят ножа. И не прощават.
