Тази седмица светът на технологиите отново се занимава предимно с политика вместо с традиционната си дейност. Причината са два спорни текста, засягащи Интернет, в нова директива на Европейския съюз, която е на път да бъде приета окончателно. Текстовете са толкова спорни, че срещу тях се обявиха множество компании, експерти и дори самият създател на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий.
Междувременно в мрежата се появиха множество заглавия. От „краят на интернет” до „идва забрана на забавните GIF-ове” в чат приложенията. За съжаление този път тези заглавия не са особено преувеличени. Новата директива действително създава условия за сериозно подриване на основния замисъл на Интернет – свободното разпространение и достъп до информация. Освен това прехвърля отговорност, която трябва да носят институциите, към бизнеса.
Спорните текстове накратко
Проблем създават два текста, които са известни като Член 11 и Член 13, които са част от бъдещата Директива на Европейския съюз за авторското право. Това е първото мащабно обновяване на закона в тази му част от 2001 г. насам. Основният замисъл е съвсем логичен и добронамерен на хартия – да се намалят злоупотребите с авторското право в интернет и да се модернизира законодателството, за да е в крак с новите технологии и реалности в ежедневието.
Член 11 е по-лесният за обяснение и привлича по-малко внимание, защото не засяга директно потребителите. Той изисква от интернет платформите и социалните мрежи да плащат на медиите за това, че използват текст от тяхна статия в някакъв линк. Тоест, ако линк към дадена новина в избрана медия се появи в резултатите на търсачката на Google, то Google ще трябва да плати на медията. На теория това трябва да подпомогне медиите и да накара ИТ гигантите да споделят част от приходите си с тях. Проблемът обаче е, че Член 11 по никакъв начин не дефинира какво е линк, как трябва да се плаща, при какви ситуации и т.н. Всички тези детайли ще трябва да си ги определя всяка страна-членка по свое усмотрение. Има и още много сложни нюанси в определянето на това кога един текст може да бъде обвързан с авторски права, кога е просто факт и др.
Член 13 е още по-сложен и засяга директно всеки човек. В момента собственикът на платформа, например портал за качване на видеоклипове, като цяло е защитен от глоби за нарушени авторски права, ако потребител на този портал е качил подобен клип-нарушител, особено ако полага усилия за отстраняването на материалите, когато е уведомен за тях. Член 13 променя това и обръща всичко наопаки. Компаниите ще са задължени да създадат цели системи за проактивно следене на съдържанието и то да се филтрира, когато бъде засечено нарушение. Ще трябва да се следи всичко – текст, звук, код, снимки, видео и т.н. Законът не е предвидил изключения за свободно ползване, т.нар. справедлива употреба и т.н., като това е оставено да се решава на локално ниво.
Член 13 доста бегло изисква от сайтовете да използват „адекватни” мерки за спиране на съдържанието с неуредени авторски права още преди да се появи на платформата им. Ще трябва да се използват алгоритми, филтри, реални хора и всичко това ще струва много пари, които може да са непосилни за по-малките компании. Освен това превръща самите компании на практика в регулатори, което трябва да е функция на институциите, а не на бизнеса. Компаниите ще трябва дори да решават какво да предприемат, когато някои подаде жалба за премахване на съдържание с неуредени авторски права според всеки отделен казус, като ако някоя от страните не е доволна от решението, ще може да иска намеса и на съд.
Какво предстои и какво трябва да знаят хората
Тази седмица законът беше приет в една от комисиите на Европейския парламент. Евродепутати, които са против директивата в този ѝ вид, поискаха тя да бъде гласувана в зала от всички. Очаква се гласуването да бъде в началото на 4-ти юли т.г. Ако парламентът отхвърли директивата, тя ще се върне за обсъждане и ще може да се направят промени. Ако я приеме, ще се премине към процес на одобрението ѝ от страните-членки.
За сега не се налагат никакви промени в ежедневието на хората. В случай, че Член 13 влезе в сила в сегашния си вид обаче, може действително да се създаде ситуация в, която популярните meme картинки, GIF анимации и стикери с моменти от филми, телевизионни предавания и видео клипове изведнъж ще се окажат нелегални и автоматично филтрирани от системите на компаниите. Също толкова нелегални могат да се окажат колажите, когато човек се „постави” редом до любима звезда например. Филтрите може да блокират и напълно законно съдържание или да забавят неговото публикуване докато не бъдат предоставени доказателства за уредените права.
По-рано този месец създателят на WWW Тим Бърнърс-Лий, съоснователят на Wikipedia Джими Уелс и онлайн пионерът Винт Серф изпратиха отворено писмо до ЕС заедно с още над 70 водещи ИТ фигури. В него те призовават Европейския парламент да промени директивата и да не я приема в този ѝ вид, защото застрашава не само Интернет, но и правата и свободите на гражданите.
„Като изисква Интернет платформите да извършват автоматично филтриране на цялото съдържание, което техните потребители качват, Член 13 предприема безпрецедентна стъпка в трансформацията на Интернет от отворена платформа за споделяне и иновации в инструмент за автоматизиран шпионаж и контрол над потребителите”, пише в писмото. В него се допълва още, че подписалите го подкрепят осигуряването на честно възнаграждение за авторските права в мрежата, но и че „не можем да подкрепим Член 13, който изисква от Интернет платформите да внедрят дълбоко в мрежите си автоматизирана инфраструктура за мониторинг и цензура”.
