Най-видимата новост в тази война е интензивното използване на безпилотни летателни апарати с различни размери и произход
ДВАДЕСЕТ години след стълкновенията, които разкъсаха бивша Югославия, въоръженият конфликт отново се завръща на европейския континент. Въпреки че боевете в Украйна са обект на всекидневни коментари, малко анализи разглеждат характеристиките и спецификата на тази война. Индустриална по своя характер, тя се провежда под ядрен таван. Въпреки очевидните прилики с въоръжените конфликти от ХХ век, начинът, по който се провежда, я вписва твърдо в конфликтността на новия, ХХI век.
За много анализатори руско-украинският конфликт бележи завръщането на една война с висока интензивност. Означава ли това, че конфликтите от последните тридесет години − на Балканите, в Афганистан, Близкия изток или Либия − не са били такива? Отговорът е, че интензивността не е нито психологическа, нито политическа характеристика, тя се основава на ангажираните количества хора и техника. Според този критерий битката за Мосул в Ирак през 2016−2017 г. вече е била с висока интензивност. В него участваха сто хиляди бойци от западната коалиция срещу десет хиляди от „Ислямска държава“. Градът и предградията му бяха наполовина разрушени след 8 месеца сражения. Ако добавим и критерия за брой жертви, войната в Йемен също има всички характеристики на висока интензивност. По данни на ООН конфликтът, започнал през 2015 г., вече е довел до 327 000 смъртни случая (150 000 в боевете, 177 000 поради глад) (1). Включени са военновъздушните сили, балистичните ракети и танковете на коалиция от арабски държави, водена от Саудитска Арабия.
След края на Студената война коментаторите свикнаха да наричат конфликтите „асиметрични“. Традиционно „симетричният“ конфликт изправя един срещу друг противници със сравнима сила, които използват едни и същи средства и едни и същи правила на играта (например по време на двете световни войни). При „асиметричния“ конфликт единият противник е по-силен от другия, но и двамата играят по едни и същи правила. Първата война в Персийския залив (1990−1991 г.), в която западната коалиция, водена от САЩ, се сражаваше с „четвъртата армия на света“ (все още не е ясно коя е третата), е типичен пример за този вид конфликти. След разпадането на съветския блок обаче западните армии се оказаха толкова мощни, че един конфликт с тяхно участие може да бъде само асиметричен. Ето защо някои противници предпочитат други начини за водене на война, като например партизанската война, при която правилата на играта се променят: при нея ще говорим за асиметричен конфликт. При такъв тип конфликт силата не е от голямо значение, тъй като един от противниците се стреми към нещо различно от локално и временно надмощие.
Интензивно използване на дронове
АСИМЕТРИЧНАТА война не може да се сведе просто до самоубийствени атентати или тероризъм, които са само начини на действие. От друга страна, постоянното провокиране и тормозът над врага, камуфлажът (сутрин – селянин, след обед – бунтовник, вечер – полицай, през нощта – киберпират), разтварянето в населението, търсенето на агресивни подходи на слабия към силния, залагането на продължителност на конфликта са симптоматични за тези асиметричните конфликти. За Афганистан например е емблематична войната от 2001 до 2021 г., която в крайна сметка беше спечелена от талибаните.
Конфликтът в Украйна бележи завръщане към това, което се наричаше конфликт на танковете и бронираните машини, или бронетанков конфликт: конфигурация, при която и двамата противници разполагат със значително количество тежко въоръжение и имат обща готовност да го използват. В началото на 2022 г. Украйна имаше около 850 танка (и около 1100 в резерв); 1100 бойни машини на пехотата; над 1100 артилерийски установки; 350 многоцелеви ракетни установки (2). Русия умножава тези цифри по три или по четири… Конфликтът обаче, който изглеждаше асиметричен, постепенно става все по-симетричен, особено благодарение на западните доставки на оръжие.
Друга особеност на конфликта е неговото ядрено измерение. Едната от двете воюващи страни е водещата ядрена сила в света по отношение на бойните глави (5977), три четвърти от които са разставени. Другата воюваща страна не е такава − Украйна се съгласи да предаде атомния си арсенал на Русия след подписването на Будапещенския меморандум през 1994 г. − и не е обхваната от ядрения чадър на съюзник. Нека не се заблуждаваме: именно поради този дисбаланс сме изправени пред симетричен конфликт. Ядреното предимство на Москва ѝ дава достатъчно увереност да атакува Киев, но не обезкуражава Вашингтон и съюзниците му да се притекат на помощ на Украйна. Атомната сянка обаче ограничава ескалацията и от двете страни. Кремъл може и да размахва заплахата от такъв удар, но това е декларативна позиция, целяща да възпрепятства прекалено прякото участие на западните страни.
При тази конфигурация поддръжниците на Киев предоставят разузнаване, оръжие и субсидии, но се въздържат от ангажиране на сухопътни войски. Тогава дебатът се фокусира върху илюзорното магическо оръжие, което би обърнало хода на войната, както за пореден път показаха вълненията през януари около доставката на тежки танкове за Украйна. След огромен външен натиск канцлерът Шолц, който е в плен на разнородна и крехка политическа коалиция и в конфликт с пацифисткото крило на своята социалдемократическа партията (SPD), най-накрая разреши страните, които имат произведени в Германия танкове „Леопард“ (по-специално Полша, Финландия и дори Норвегия), да ги прехвърлят на Украйна. Британците са обещали 14 танка Challenger2. Франция се съгласи да изпрати на фронта бронирани бойни машини AMX 10 RC, като не изключва възможността да добави танкове Leclerc.
Модерното оборудване очевидно е полезно, но не е достатъчно, за да се спечели войната. Количеството на оръжията, както и това на боеприпасите (на склад или произведени), е често пренебрегван параметър. Впрочем повечето западни армии са ориентирани към оборудване с високотехнологични оръжия. Тази ориентация има два недостатъка: тя благоприятства малките серии – по-скоро висша мода, отколкото конфекция – и сложността, както на материалите, така и на изработката. Освен това производствените линии не издържат дълго; липсват запаси от резервни части или боеприпаси. През юни миналата година френският президент Макрон обяви, че „навлизаме във военна икономика, в която (…) ще трябва да действаме по-бързо, да мислим по различен начин за ритъма, за увеличаване на натоварването, за да можем да възстановим по-бързо това, което е от съществено значение за нашите въоръжени сили, за нашите съюзници или за тези, на които искаме да помогнем“. През последните шест месеца работни групи полагат усилия да реформират процедурите по възлагане и производство на оръжия, но без да постигат убедителни резултати.
Освен това залогът на тази война е в хората, които никой от съюзниците на Киев не възнамерява да жертва на украинска земя. От своя страна Кремъл, когато се мобилизира за започване на „специалната военна операция“, вярваше, че обикновен преврат ще бъде достатъчен за свалянето на режима. 160 000 войници, разположени по украинските граници, плюс войските на сепаратистките сили, обаче не бяха достатъчни, което доведе до обявяването на частична мобилизация на 21 септември. Тя увеличи руското присъствие с около 300 000 души. Освен това оръжейната индустрия бе поставена под строг държавен контрол. Въпреки надеждите на Запада, че руските запаси от снаряди и ракети ще се изчерпят, продължаващото бомбардиране на украинската инфраструктура през последните десет месеца показва, че производствените линии на Кремъл успяват да попълнят запасите. Носят се слухове за нова мобилизация на половин милион мъже, а тук играе роля и демографският фактор: според последното преброяване населението на Русия е 140 милиона души, докато преди войната Украйна е имала само 39 милиона, 9 от които са вече бежанци в чужбина. Ако приемем, че загубите на хора са равни, според оценките на Пентагона от края на ноември, ние сме далеч от 3,5 убити руснаци на 1 украинец, което би било необходимо, за да се балансира съотношението на загубите.
Войната в Украйна създаде у обществеността усещането за „завръщане“ към окопните войни от 1915 г. и за конфронтация с Москва в стила на Студената война. Въпреки очевидните прилики, това е война от XXI век. Стратегическата теория от последните няколко години се интересува от това, което американските стратези наричат „операции с множество домейни“ (multidomain operations (MDO); концепция, която френските им колеги адаптираха в „операции с множество домейни и множество полета“ (opérations „multimilieux et multichamps“ − M2MC). Според тази доктрина към традиционните среди за операциите (земя, море, въздух) се добавят и други: космическото пространство, киберпространството, както и две среди (или полета) − електромагнитната среда и полето на възприятията (това, което авторът на тези редове описа преди няколко години като семантичния слой на киберпространството (3).
Войната в Украйна показва повече или по-малко активни действия в тези четири нови среди и полета. Подкрепата на спътниците е очевидна, особено за разузнаването, но също и за телекомуникациите: освен това тя е една от основните помощи, предоставяни на Украйна от американците и европейците; това е и една от областите, в които руснаците очевидно не показват големи възможности. Киберсредата изненадващо се използва по-слабо, отколкото в предишни конфликти, особено ако си спомним руските действия в грузинската война през 2008 г. или американските действия в либийската кампания. За разлика от тях широко се използва електромагнитната среда, въпреки че малко наблюдатели отбелязват ясно това, тъй като нейната невидимост привлича по-малко вниманието. Въпреки това радарите и ефирните вълни от всякакъв обхват продължават да работят, независимо дали става дума за откриване, заглушаване или противодействие на проникване.
Най-видимата новост в тази война е интензивното използване на безпилотни летателни апарати с различни размери и произход (турски „Байрактар“, които вече бяха наблюдавани по време на войната между Азербайджан и Армения, но също и ирански „Каман-22“, доставени на Русия) с множество функции (разузнавателни, бойни или „камикадзе“). Така от началото на войната са унищожени повече от 4600 безпилотни летателни апарата, а всеки месец падат близо 500 (4).
Всичко това e в основата на трето измерение с множество обекти: самолети, хеликоптери, дронове, артилерийски снаряди, чийто обсег се очаква да се увеличи още повече с евентуалното доставяне в Украйна на американски управляеми бомби GSLBD, които могат да достигнат цел на разстояние до 120 км. Бойното поле е станало изключително опасно на всички височини. Защитата изисква прикритие, поради което градските райони се използват като крепости. Поради това градските боеве са изключително разрушителни, тъй като единственият начин да се изтласка врагът е методично да се разрушават сградите, в които той се укрива.
Прозрачност на операциите
ВЪПРЕКИ че войната в Украйна е предимно сухопътна, морската среда не е пропусната. Тя също е обект на приобщаване с ракетни удари от сушата (като украинския удар по руския крайцер „Москва“ през април 2022 г.), морски или подводни дронове, действия на морското дъно (като взривяването на газопровода „Северен поток 2“, чиито извършители все още не са идентифицирани), както и командоси, особено от страна на украинците (на руска територия и вероятно срещу Керченския мост). В тази обстановка увеличаването на броя на агресивните оръжия води до разработването на отбранителни контрамерки.
Медийното и информационното пространство търпи дълбоки и амбивалентни промени. От една страна, социалните мрежи и непрекъснатите новинарски канали създават постоянна, често поляризирана медийна суматоха, която засилва класическия феномен на военната пропаганда. В същото време, в по-позитивен план, множеството публични цифрови вектори позволяват анализ на открити източници. По този начин наблюдателят има достъп до сурова информация, която му позволява да следи с точност фронтовете, загубите, настроенията на войските и населението и да контролира погрешните твърдения. Тази прозрачност има последици за операциите: при съвременните средства е трудно да се подготвят тактически изненади, тъй като врагът, благодарение на своите средства (електронна война, безпилотни самолети, сателити, човешко разузнаване за противника, наблюдение на социалните мрежи), също има доста ясна представа за това, което се случва. Това значително отслабва маневрите и несъмнено допринася за линейността на фронтовете, която се наблюдава като цяло от втория месец на конфликта, въпреки няколкото пробива, наблюдавани тук и там.
От няколко месеца фронтът като цяло е стабилен и е вероятно тази ситуация да се запази, макар че операциите през януари показаха известен руски напредък. Въпреки че към фронта се насочват нови маси техника и хора, в края на януари 2023 г. не се вижда ясна победа. След нова смъртоносна конфронтация, вероятно през пролетта, войната може да се превърне в „замразен конфликт“, подобен на този, който Русия и Украйна водиха между 2015 и 2022 г.
Оливие Кемпф
Юри Борисов
