Ситуацията около Иран e неопределена. Безпилотен летателен апарат на американските военновъздушни сили беше свален от иранската противовъздушна отбрана, а Вашингтон получи достатъчно „прах за пране в епруветка“ за „касус бели“. Въпреки това, вместо да започне бомбардировките, президентът Тръмп неочаквано подаде ръка на „американско приятелство“ към Техеран. Той обеща да направи „Иран отново велик“ и да го доведе до просперитет. Цената е изоставянето на плановете за изграждане на ядрени оръжия, което само по себе си е гаранция за сигурността от САЩ. Какво ще се случи, ако Ислямска република все пак откаже офертата „от която е невъзможно да се откаже”?
Как може да изглежда една истинска военна операция срещу Иран?
Техеран е достатъчно силен, както описахме по-рано. Той има голяма армия и КСИР има 130 хил. добре обучени, въоръжени и мотивирани бойци. Тя има свои собствени военновъздушни сили и флот, ракетни сили. Иранската противовъздушна отбрана, макар и да не покрива цялата територия на страната, направи голяма крачка напред в своето развитие. По-важното е, че военният персонал на Ислямска република Иран ще защитава родната си земя от нашествениците и бойният му дух е значим.
Трудно е да си представим как иранските лидери подписват в някой вагон акт на капитулация, докато победоносните американски войски стоят край Техеран. Така че на какво разчитат във Вашингтон.
В западната преса преди време имаше информация, че Пентагонът може да изпрати 120 000 войници в Близкия изток. Тяхната цел е очевидно Ислямска република, но такъв контингент не е достатъчен, за да победи и докара такъв силен противник на колене. Но да не би тези сили да са достатъчни, ако говорим за военна операция с ограничени цели?
Случайно или не, в американските медии „изтекоха“ данни от Пентагона, наречени „план за война в региона на Персийския залив 2018 г.“. И този военен план с Иран изглежда доста реалистичен. Според него американците, вместо да се борят за Техеран, ще окупират единствено провинция Хузестан и няколко крайбрежни града. Защо Хузестан? Около 80% от находищата на въглеводороди на Ислямската република се намират в тази провинция. И пристанищата са необходими за техния износ. Лишаването на Техеран от икономическата основа на управляващия режим трябва да принуди иранските елити да приемат всякакви условия във Вашингтон.
На американските стратези не може да им се отрече коварството и тънкото сметкаджийство. Не само, че Хузестан е „склад за въглеводороди“, той е населен не само от перси, но и от етническите араби, които могат да подкрепят интервентите, ако им обещаят суверенитет и покрив. Американските военновъздушни сили ще носят всичко от въздуха, от морето ще има флотска поддръжка. В съседство се намира Ирак, където Пентагонът разполага с военни бази. Самият планински регион ще попречи на иранците да си върнат провинцията обратно.
В допълнение, израелските съюзници на Съединените щати могат да бъдат замесени. На Тел Авив съвършено не му е нужно Иран и другите съседи да имат ядрено оръжие. Така, през 1981 г., израелските военновъздушни сили бомбардираха иракски ядрен реактор, нанасяйки му тотална щета. През 2007 г. те направиха същия фокус върху ядрената програма на Сирия. Няма съмнение, че израелските пилоти с удоволствие биха бомбардирали съответно инфраструктура на Иран. Вярно е, че тогава ще трябва да летят на територията на Сирия, да преговарят с Йордания и Ирак за пропуск.
Но нищо, вероятно ще решат въпроса. Израелците и американците знаят как.
