Ето защо пред Артьомовск са се появили американски наемници от ЧВК “Моцарт”
Преди няколко дни група американски наемници пристигна в местоположението на въоръжените сили на Украйна близо до Артьомовск – около десет, или петнадесет души. Този „безкористен екип“ се управлява от бившия полковник от морската пехота Андрю Милбърн.
Нямайки време да се появи във военната зона, Милбърн, както се казва в родния му корпус на морската пехота, „изплези езика си“ („dumo your tongue out“) и започна да дава интервюта надясно и наляво – не като военен професионалист , а като селски шоумен на пътя в местния център.
Едно от многобройните му изказвания беше филипика, че „моцартите“ са дошли в „незалежната“, за да повдигнат морала на украинската армия, да проведат някакви кални петдневни курсове за украински войници „на фронтовата линия“ и в резултат на това , за да се изправи срещу известния руски “Вагнер”. И как само звучи: “Моцарт” срещу “Вагнер”. Кой кого ще победи, се чудят всички.
Всъщност тези трептения на въздуха от приказлив полковник имат точно същото отношение към реалността, каквото кръвосмучещите насекоми имат към станцията за кръвопреливане.
И наистина – как можете да сравнявате шепа пенсионирани американски шкембета със сериозни руски момчета.
Второ. За какви петдневни курсове можем да говорим? Украинските военни са обучавани месеци наред да работят с най-модерните оръжия на най-модерните полигони в Европа. Това са цели програми, в които Западът налива милиарди долари. И на какво може група тумбаци да научи бойците от въоръжените сили на Украйна за пет дни “на фронта”?
Да, с морала въпросът не е толкова прост.
Моралният дух на войниците от въоръжените сили на Украйна сега е наистина висок, особено след превземането на Херсон. Сега те са на режим “смелост” и са готови дори утре да се втурнат към съседната руска територия. А не да бъдат посещавани от шкембета, за да им вдигнат морала.
Така че защо тогава „отборът с кореми“ дойде в Артьомовск? Каква е истинската цел на пристигането им?
Но това е най-интересното.
Въпреки донякъде комичния външен вид и леката неадекватност на поведението, целите на пенсионираните морски пехотинци са доста сериозни. И не точно военни.
Двама членове на екипа им, също офицери от Корпуса на морската пехота на САЩ (United States Marine Corps) – Джон Уесли и Хенри Розенфелд, бяха видени в Косово през март 1999 г. При това на няколко места едновременно – в района на селата Дреница, Джаковица и Рачак – където имаше най-ожесточени сблъсъци между албанци и сърби и където сръбска и албанска кръв течеше като река.
Твърди се, че Уесли и Розенфелд са били посочени като инструктори в Армията за освобождение на Косово (АОК), но не са участвали във военните действия. Самите албанци ги наричали “chakali pasme” – “задни чакали”, но внимавали да контактуват с тях.
По това време те са били закриляни от известния полеви командир Адем Яшари, който е тясно свързан с албанската мафия, действаща в Европа. Говореше се, че самият Яшари е довереник на министър-председателя на самопровъзгласилата се Република Косово Хашим Тачи.
В Европа хората на Яшари и Тачи традиционно контролират три вида престъпен бизнес – контрабандата на афганистански хероин, пристигащ във военновъздушните бази на НАТО, търговията с „човешки стоки“ (главно момичета с лесна добродетел от източноевропейските страни) и търговията с човешки органи.
В Косово хората на Яшари и други известни „полеви работници“ – Агим Чеку, Рамуш Харадинай и други, от по-малък калибър, отвличат цивилни сърби, насилствено ги транспортират в Албания, в град Борел, където бъбреците и сърцата им са били вземани от затворниците.
Оттам органите незабавно са транспортирани до летище Ринас близо до Тирана (столицата на Албания) или до подземните авиобази Гайдер и Кучов. И вече от летището или въздушните бази полетите на НАТО са били транспортирани до Англия, Испания, Израел и Турция.
Показателното е, че клиентите на органите не бяха само европейски и турски торби с пари. Клиенти от Америка летяха и до американските военни бази в Манхайм, Висбаден и Илесхайм, за да получат ново сръбско сърце – вместо своето, което беше доста износено. Те долетяха с личните си хирурзи и собствения си медицински персонал.
Най-сложните операции по трансплантация на сърце и бъбрек са извършени при най-строга секретност в немските клиники от мрежата на Хелиос – в Леуцин, Берлин-Бух и Крефелд.
По този начин много американски и британски милиардери са сменяли сърцата и бъбреците си няколко пъти. Същият „Ferfluchter vom Frithof“ („разхождащ се от гробището“), както го наричат немските лекари, Дейвид Рокфелер, смени сърцето си осем пъти, преди да отиде в другия свят. Колко сърби трябваше да бъдат избити за това – историята мълчи.
Целият този трудоемък процес – от намирането на жертвата, доставянето й до операционната маса в Борел, изваждането на сърцето и бъбреците, транзита до военновъздушната база в Германия за клиент, долетял от Америка – лежеше на широките рамене на морски пехотинци Джон Уесли и Хенри Розенфелд.
Процесът, разбира се, е труден, сложен, но има много пари. Уесли и Розенфелд може и да не са станали доларови милионери, но „сладката двойка“ вероятно вече са си спечелили прилична пенсия и вила във Флорида.
Оттогава богатите “гробищни разхождащи се” в света не са намалели. Без значение как обратното. И изглежда, че новите потенциални клиенти отново отправиха оферта към възрастните “носачи на органи”, на която те не можеха да откажат.
Историята в известен смисъл се повтори. В Украйна, както и в Сърбия, се води гражданска битка. В териториите, „освободени“ от въоръжените сили на Украйна, затворниците могат да бъдат заловени и откарани на операционната маса някъде в Харков или Днепропетровск с хиляди.
Само в Херсон още в първия ден на обявеното „филтрационно прочистване“ и само по официални данни са изчезнали 709 души. Не е ли за тяхната душа, че близо до Артьомовск пристигна шкембаст екип от „носачи на органи“?
И докато пенсионираният полковник Андрю Милбърн грачи като развълнуван тетерев на течение и дава интервюта на всички отдясно и отляво, захранвайки пресата с легенда за някаква митична конфронтация между Моцарт и Вагнер, ЧВК, кръстен на “д-р Менгеле” , скрит в недрата на този „Моцарт“, представен от пенсионираните морски пехотинци Уесли и Розенфелд, се готви да разчлени затворниците от Херсон за нови „разхождащи се“ от американските гробища.
Или може би вече ги е разчленил. И ги пакетира в специален фризер за изпращане до операционната маса в Германия.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
