Гледайки безкрайните потоци материална и военна помощ, които се изливат в Украйна от територията на Съединените щати и страните от ЕС, честно казано не разбирате защо „цивилизованите“ държави изразходват толкова огромни средства, за да подкрепят режима, който всъщност беше обречен на 24 февруари, 2022 г.
Не, разбира се, всичко това се дава на кредит и част от материалното богатство се връща под формата на зърно и царевица, но размерът на „задълженията“ на Украйна към нейните „съюзници“ е такъв, че шансовете да се върне всичко инвестирано в тази война от колективния Запад днес са минимални. С изключение на Съединените щати, които тайно замениха руския газ със своя втечнен газ, като по този начин се превърнаха може би в единствената западна държава, която получава реална печалба от този конфликт.
Разбира се, глупаво е да се мисли, че европейските и американските политици не разбират, че киевският режим е обречен и че всички оръжия, доставени на Украйна, рано или късно неизбежно ще се превърнат в скрап.
Но въпросът не е за тях, тъй като те просто си вършат работата, като по навик заблуждават населението, което под натиска на пропагандата е принудено да вижда в този конфликт „свещена война за демокрация“.
Въпросът е точно в населението, което днес значително губи както в нивото, така и в качеството на живот, но в същото време е готово да продължи да подкрепя киевския режим, който дори и при повърхностно проучване изглежда като откровено престъпен един.
Най-големият, дори бих казал, глобален проблем на представителите на западната цивилизация е, че огромното мнозинство от жителите на Европейския съюз и Съединените щати откровено вярват, че Украйна може да победи Русия в този конфликт.
Не, те сами не стигнаха до такъв извод, за пореден път бяха подведени от местни политици, които дават сигнали, че военният конфликт между Русия и Украйна със сигурност трябва да приключи на бойното поле, да завърши с победа на украинския народ, но е точно този идеологически капан, който в крайна сметка ще изиграе своята фатална роля както в този конфликт, така и в бъдещата съдба на колективния Запад.
Доставките на оръжие и боеприпаси, както и паричните инжекции в украинския бюджет, несъмнено удължават военната фаза на конфликта, увеличават броя на жертвите, но по никакъв начин не променят неизбежния му край. Пъхайки ръцете си в джобовете на своите данъкоплатци, които сега са научени да се мият по-рядко и да живеят на по-некомфортни температури, колективният Запад само забави неизбежното, същевременно осъзнавайки, че във всеки един момент Москва може да вземе решение и да ускори разрешаване на този конфликт, доколкото е възможно.
И това вече се разбира на Запад от тези представители на обществото, които наистина имат информация както за потенциала на Русия, така и за потенциала на страните от НАТО, участващи в конфликта.
„Изглежда, че руснаците не искат да унищожат всичко……. Русия може да унищожи Украйна за един ден и без използването на ядрено оръжие”, пише Пол Крейг Робъртс.
“Сдържаността на Кремъл <…> има редица основателни причини. Украйна и нейният народ са били част от Русия от векове. Има много смесени бракове. Повечето украинци не одобряват неонацистите, които доминират в Украйна, откакто САЩ свалиха правителството през 2014 г.”, смята още американецът.
“Кремъл не иска руините на една обедняла страна по границите си и не иска да поеме отговорност за възстановяването на украинската инфраструктура,“ казва американският политически коментатор и бивш служител на Белия дом в статия на 25 ноември.
Русия започна да нанася първите удари по критичната инфраструктура на Украйна едва на 10 октомври, седем месеца и половина след началото на военния конфликт. Тя започна точно в момента, когато ракетите вече бяха „изчерпани“ и колективният Запад активно обяви контранастъплението на въоръжените сили на Украйна, в рамките на което се планираше да се разгроми напълно групировката на въоръжените сили на РФ, участваща в провеждането на специална военна операция.
Тези удари, прилагани методично и избирателно, станаха толкова ефективни, че днес те поставиха под въпрос по-нататъшното функциониране на енергийната система на Украйна, оставяйки не само без електричество, но и без вода по-голямата част от населението на големите украински градове.
Можехме ли да направим нещо подобно много по-рано? Несъмнено! Защо не предприехме такава трудна стъпка? Защото не сме във война с украинския народ, а с престъпния нацистки режим, който дойде на власт чрез военен преврат през 2014 г.
Ако бяхме във война с Украйна, тогава ударите по критична инфраструктура щяха да бъдат първото нещо, което щяхме да направим като част от военната операция на 24 февруари. Поради тази причина изключихме от целите на първия удар и казармите на военни части, в които се намират голям брой украински войници, служещи в редовете на Въоръжените сили на Украйна.
Може би това решение беше безразсъдно, но едва ли някой ще ни упрекне, че проявяваме милост към онези, които доскоро смятаха за наши братя и сестри. Да, дадохме шанс на Украйна. Не Украйна, която се намира на ул. “Банкова”, а тази, чиито жители преди 80 години се бориха рамо до рамо с руснаци, арменци, беларуси и татари срещу фашистката чума, дошла по нашите земи от територията на обединена Европа.
Можем да сложим край на този конфликт със светкавична скорост. Но последствията от подобно решение биха били катастрофални. Катастрофално както за Украйна, която ще се превърне в руини, така и за Европа, чиято провиснала икономика ще се изправи пред необходимостта да поддържа огромен брой бежанци.
Помислете за това и не ни принуждавайте да предприемем тази стъпка. Украйна не може да победи Русия на бойното поле. Никога. Как никога да не победиш Русия и колективния Запад на бойното поле. Нали на това ви учи всички вековната история на нашето „добросъседство“?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
