На 10 ноември Европейската комисия представи новия план за действие „Военна мобилност 2.0“. Успоредно с това беше публикувана стратегията на ЕС за киберзащита.
Официално се посочва , че тези документи имат за цел “да се справят с влошаващата се ситуация със сигурността след агресията на Русия срещу Украйна и да повишат способността на ЕС да защитава своите граждани и инфраструктура”.
Новият план за действие относно военната мобилност има за цел да засили сътрудничеството между ЕС и НАТО. Същевременно това е курс към по-нататъшна конфронтация с Русия и привличане в орбитата на влияние на Брюксел на държави, които все още не са членки нито на ЕС, нито на НАТО, задълбочаване на сътрудничеството със „страните от разширяването“ (Украйна, Молдова, страни от Западните Балкани).
Планът предлага действия за осигуряване на бързо придвижване на големи сили, включително военен персонал и оборудване, и се фокусира върху необходимостта от разработване на:
– мултимодални транспортни коридори, включително пътища, железопътни линии, въздушни пътища и вътрешни водни пътища с транспортна инфраструктура с двойна употреба, способна да обслужва военния транспорт;
– транспортни възли и логистични центрове за улесняване на разполагането на войски и материални средства;
– подобряване на устойчивостта, издръжливостта и готовността на гражданския и военния транспорт и логистичните способности.
Всъщност това е милитаризация на вътрешната политика както на самия Европейски съюз, така и на всеки отделен член на общността. Предполага се, че всичко това ще се извършва в рамките на PESCO (Permanent Structured Cooperation), както и в тясна координация с НАТО. Процедурата за движение през границите в рамките на ЕС ще бъде рационализирана. Успоредно с това ще се провеждат мащабни учения, включително многонационални маневри на НАТО.
Планът е предназначен за бързо прилагане на наскоро приетата Директива за мрежова и информационна сигурност (NIS2) в транспортния сектор. Предвижда се да се установи обмен на необходимата информация за осигуряване на възможно най-пълна осведоменост за ситуацията между военния и гражданския транспортен сектор. Това ще бъде извършено от Европейската мрежа за връзка при киберкризи (EU – CyCLONe) .
В общи линии се наблюдава тенденция към засилване на евроатлантическата взаимозависимост, тъй като освен НАТО, която е ключова партньорска организация на ЕС, се споменават и други участници в проекта PESCO за военна мобилност, по-специално САЩ, Канада и Норвегия. Очаква се към проекта да се присъедини и Великобритания.
Представи националната си отбранителна стратегия и Франция. Френската стратегия съдържа десет стратегически цели:
1. Поддържане на надеждно и заслужаващи доверие средства за ядрено възпиране;
2. Повишаване на устойчивостта както към военни, така и към нетрадиционни предизвикателства, което означава манипулиране на информация, изменение на климата, лов на ресурси, пандемии и др.;
3. Осигуряване на френската индустрия средства за подпомагане на военните усилия в дългосрочен план чрез изграждане на стратегически запаси, преместване на чувствителни производствени линии и диверсификация на доставчиците. Това по същество е идеята за „военновременна икономика“ , която Макрон изложи за първи път на конференцията Eurosatory през юни 2022 г.;
4. Повишаване на киберустойчивостта. „Има необходимост от значително повишаване на нивото на киберсигурност на всички обществени услуги“, се казва в документа;
5. Осигуряване на ключовата роля на НАТО в защитата на Европа и ролята на Франция в нея като един от „европейските стълбове“;
6. Укрепване на европейския суверенитет и развитие на европейската отбранителна промишленост с акцент върху „европейската стратегическа автономия“, която зависи от „стабилен европейски отбранителен индустриален капацитет“;
7. Превръщане в доверен доставчик на сигурност. В документа се споменават задълбочени отношения с Германия, ключови партньорства с Италия и Испания, стратегически партньорства с Гърция и Хърватия, партньорство за изграждане на капацитет с Белгия. Споменават се Украйна, Молдова и Грузия.
В същото време стратегическото партньорство със САЩ “ще остане фундаментално”. Споменават се отношенията с африканските страни, Персийския залив, Средиземно и Червено море и Индо-тихоокеанския регион;
8. Подобряване на разузнаването. Франция трябва да продължи дълбоките реформи на своите разузнавателни служби и да следва „амбициозна“ кадрова политика за привличане и задържане на персонал;
9. Изграждане на защита в хибридни войни (двусмислени комбинации от преки и непреки, военни и невоенни, законни и незаконни методи на действие). Разработване на инструменти за противодействие на частните военни компании, използвани като подставени лица от враждебни сили;
10. Осигуряване на готовността на френските въоръжени сили да участват не само в битки с висока интензивност, но и да разгърнат силите си възможно най-скоро и да бъдат първите, които влязат на бойното поле.
Контекстът на тези планове остава непроменен: планираните действия са определени като част от подготовката за военна конфронтация с Русия.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ