Още от времената на протестърската бутафория, която гледахме през лятото на 2013 г., съм изключително скептичен към богаташи, демонстриращи по улиците и изобразяващи „гражданска активност“. Толкова са менте тези революционери, че чак дрънчат. Припомних си нашенските бутафори покрай един американски милиардер, който тези дни организира концерт с цел „спасяване на венецуелския народ“. Съвсем отделен е въпросът дали венецуелският народ иска да бъде спасяван от милиардери, при това американски. Няма как да не знаят обикновените граждани на Венецуела, че Съединените щати винаги са гледали на страната им като на свой заден двор. На място, където могат да си правят каквото си искат и, най-вече, да използват природните й богатства така, както американците намерят за добре.
Всъщност целта на днешните венецуелски превратаджии и на американските им спонсори е да върнат точно това статукво, което беше генерално разрушено през 1998 г., когато за президент на страната бе избран Уго Чавес. Започната от него Боливарска революция разби американската хегемония и оттогава Съединените щати правят всичко възможно, за да установят във Венецуела свой марионетен режим. Това се прави по геостратегически и по финансови причини, разбира се.
Според данни от 2017 г. Венецуела разполага с доказани резерви от нефт в размер на 300 милиарда барела. Ако добивът се съхрани в същото количество, нефтът ще стигне за над 300 години. Ясно е, че САЩ няма да допуснат държава, която има подобно богатство, да се изплъзне от контрола им. Също така едва ли е случайно, че Хуан Гуайдо беше активиран да се самообяви за президент веднага след като във Венецуела кацнаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, способни да носят ядрено оръжие.
Самозванецът Гуайдо е поредната американска пионка, която трябва отново да превърне Венецуела в американска колония. Постановката с концертите и с т.нар. „хуманитарна помощ“ е само част от майданската стратегия за сваляне на законно избраното правителство. На негово място трябва да бъде инсталирано правителство на олигархията, което безропотно да изпълнява заповедите на Вашингтон. И понеже няма как това да се случи с класически военен преврат, каквито американците организираха в продължение на десетилетия в Латинска Америка, сега се прибягва до фалшива „нежна революция“.
Наблюдаваме във Венецуела същите техники, които бяха приложени и в други държави, когато трябваше да бъдет сваляни неудобни на Вашингтон режими. Само белият роял още не се е появил, но може би в този случай са решили да го пропуснат и да преминат директно към снайперистите, така добре познати ни от преврата в Украйна през 2014 г.
Изобщо ако някой си мисли, че ставащото във Венецуела има за цел да подобри живота на обикновените хора, че е „борба за свобода и демокрация“ той или сериозно е прекалил с халюциногенните гъби, или наскоро се е върнал от презокеанска молитвена закуска.
