ЕК оповести доклада си за състоянието и управлението на страните от ЕС. Към него бяха оповестени и препоръките към страните-членки в това число и към България, които много оскъдно бяха отразени в медиите. Констатациите и препоръките към България са направени в доста по-твърд тон от предишните години като основният акцент е несправяне на правителството с корупцията и прането на пари.
Това отбеляза пред Фрогнюз юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”.
Още в началото на годината комисаря по правосъдие анонсира идеята европейското финансиране да бъде обвързано с критериите на законност и правовата държава. Първоначално на мушката бяха само Полша и Унгария. Впоследствие към тях беше добавена и Румъния. В последните месеци вече и България е включена в тази група като проблемна страна.
В предварителния доклад за макроикономическите дисбаланси от месец февруари тази година Европейската комисия обяви, че 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от банките в дирекция “Финансово разузнаване” на ДАНС, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия. Тогава по протести на правителството на Борисов докладът беше смекчен, като двете-трети бяха заменени с определен брой, но това по никакъв начин не променяше констатацията, че срещу този определен брой политически фигури не се прави нищо.
От вчерашния доклад и препоръките към България обаче се установява, че за разлика от Борисов, който е счел, че проблемът е заметен след като все пак е успял да постигне най-висок партиен резултат на евроизборите Европейската комисия не мисли така. Вече са налице задължителни препоръки България да предприеме не само ефективни действия в борбата с корупцията и прането на пари, но изисква да се видят и резултати от тези мерки. Ако това не се случи до края на годината е налице реалната възможност фондовете по европрограми да бъдат предоговорени и средствата по тях да бъдат значително редуцирани и дори напълно спрени.
От тези препоръки е видно, че комфорта и търпението към Борисов вече е на изчерпване. Защото ако до момента комисията отчиташе показна воля и желание за справяне с тези проблеми, които оставаха на хартия, вече се изискват реални резултати. А тези резултати ги няма и няма. До момента реално единственото постижение в борбата с корупция отчитано от правителството са осъдителните присъди по делото „Иванчева“. Но дори и този успех е изключително спорен поради бруталния начин и очевидния ПР който се целеше и по никакъв начин не убеди голямата част на българското общество, че правоприлагащите органи най-после са си свършили работата.
Всъщност лошите новини, които са оценката на ЕС за управлението на Борисов не спират. След като еврокомисаря по правосъдие Вера Юрова преди седмици заяви, че България не е покрила критериите за правова държава и обещаното падане на мониторинга няма да се случи въпреки обещанието на Юнкер, сега последва и изявлението на холандския външен министър Стефан Блок след срещата му с Борисов и Екатерина Захариева. Мотивите отново са същите – несправяне с корупцията и тежки проблеми в правораздавателната система.
Така хвалбите за многото свършено от Борисов в рамките на изборната кампания на практика се оказват празно говорене и популизъм, тъй като е налице пълен провал на два от основните заявени от ГЕРБ приоритета. А именно отпадане на мониторинга върху правосъдието и приемане на страната в Шенген. При видното нежелание на правителството да предприеме действия за спиране на корупцията вероятно в скоро време Борисов ще получи още един тежък удар, като ЕК спрат най-голямата му гордост и аргумент за успешното му управление – финансирането по европрограми. А последното е неизбежно защото става все по-очевидно, че опорната точка на ГЕРБ, че в България корупцията е само усещане, служи единствено и само за вътрешна консумация в самата партия.
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
БП не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
