Не Пеевски, а Меркел, Юнкер и Туск са най-големите партньори на ГЕРБ и те легитимират Бойко Борисов
Драмите около Истанбулската конвенция замъглиха най-значимата новина от началото на 2018 г. и старта на българското европредседателство. Новината е, че съвременната ни народопсихология се лиши от един мит. „ГЕРБ, Бойко Борисов, дясно-националистическото правителство, корупцията и действията им са несъвместими с европейските ценности. Ще настане пълна излагация, когато дойде председателството”, гласеше този мит. Случи се точно обратното. Без никаква ирония може да се каже, че България стартира сравнително успешно европейското председателство и Борисов е един типичен европейски лидер. Разминаването в очакванията идва от измамата в самия мит. Реалността е противоположна. Българската власт е напълно интегрирана в европейските „ценности”, корупцията и всичките ѝдействия не им противоречат. Нещо повече – постъпки на правителството, които смятаме за нехуманни, вредни, престъпни, оттам и подлежащи на санкция от ЕС, се оказаха инструмент в ръцете на самия ЕС.
Стартът на развенчаване на заблудите дойде от еврокомисар Корина Крецу, която в дните между Коледа и Нова година „случайно” се оказа на почивка в Банско и подкрепи изграждането на втори лифт. До този момент защитниците на екологията и правовия ред си въобразяваха, че ЕС единствен може да спаси Пирин. Вярата им не угасна, защото според тях Крецу изразила лично мнение. Няколко дни по-късно обаче Туск, Юнкер и Таяни изразиха груповото мнение на целия съюз, обливайки Борисов в обич и прегръдки, като по същото време софийските улици бяха пълни с хора, протестиращи в защита на Пирин. Вън на студа хиляди българи вдигаха плакати с призив „Европа, виж Борисов, спаси Пирин!”, те бяха убедени еврофили; вътре в Народния театър Европа и Борисов се отдаваха на взаимни ласки. Скоро надежда не бе посичана с толкова груба ирония. Протестиращите нарочно организираха шествие в деня, в който цяла Европа България ще гледа – като писмо на син до баща. Таткото обаче отвърна очи.
Крехкото пламъче вяра, че заедността в Народния театър е плод на задължителен протокол, посърна в следващите дни. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в серия изявления заяви, че корупцията у нас не е голям проблем. Казвал го беше и преди. Единствената критика към Борисов дойде от лидерката на фракцията на „Зелените” в Европейския парламент Ска Келер, чието възмущение, предвид крехките позиции на формацията, е равносилна на реакция от… Веселин Марешки. В минали години европейски посланици в България заедно или поединично пишеха писма в защита на свободата на словото, срещу корупцията, за съдебна реформа и т.н. Имаше и един Дьо Кабан, който навестяваше протестиращите. Нищо такова няма днес, макар България да е в същото блато. Откъм Европа цари пълно мълчание.
Миналата година България излови серия лица, издирвани от режима в Турция. Прати т.нар. гюленисти на сигурни мъки из анадолските затвори. Действията на премиера Борисов предизвикаха всеобщо негодувание в българското общество. В серия журналистически статии правителството бе обвинено, че не постъпва като европейска, а азиатска държава. Оказа се обаче, че Европа няма против всичко това. Не друг, а канцлерът Ангела Меркел посети преди дни България и натовари Борисов с посредническа мисия. Ще сдобрява Брюксел и Анкара. Всеизвестен факт е, че Бойко Борисов и Реджеп Ердоган са в добри отношения и поради това България пращаше като армаган гюленисти. Европа не само не се възпротиви, ами и след посещението на Меркел се оказа, че Борисов е повишен вследствие на цялата тази работа. Като при гранична застава навремето – след като е изловил сума ти диверсанти на кльона, на старшината е позволено да седне като бял човек в топлата стая край големите командири.
Ако някой в България си е мислил, че граничната ограда е корупционна яма, пада при всеки дъжд и през дупките ѝ се осъществява трафик на хора, няма нужда Борисов или Валери Симеонов да опровергават всичко това. Прави го Ангела Меркел. „Благодаря за пазенето на външната граница на ЕС, особено тази с Турция”, заяви тя у нас. Похвали и организацията на България по председателството. Кой е най-добрият адвокат на Борисов. Пеевски ли?
Има нещо по-дълбоко от принципа „Кучи син, но наш”, с който често се обяснява благосклонността на западните лидери към Борисов. Да, той им върши прекрасна работа, още по-вярно е, че точно в този момент Европа няма интерес от нестабилност в България. Но и тези обяснения почиват на предварително заложена опорна точка. Тя предпоставя ползата като главен мотив за действия. Ако отчетем обаче, че самият Юнкер е разследван за подслушване в Люксембург, че идейно и организацинно ГЕРБ е продукт на Европейската народна партия, а Сергей Станишев е лидер на европейските социалисти, ще установим, че европейските и родните политици са абсолютно тъждествени. Няма разлика между тях, еднакви са в своите добродетели и недостатъци. Какъвто Борисов, такъв и Юнкер. Близнаци, макар разнояйчни. За разлика от шлосера, заварчика, производителя или търговеца, българските политици отдавна извървяха „пътя до Европа” и са част от сродното си европейско семейство – това е новината, която в последните години пропуснахме. А семействата се пазят. В тази връзка няма как европейските лидери да „шамарят” родните, това би било брат на брата ръка да вдигне… Разрив би настанал само ако единият брат кардинално кривне от пътя. Утопия е, че някакви дребни български корупции ще свалят европейското доверие от ГЕРБ.
Митът за Европа като светъл пример и спасител е устойчив, той е братовчед на легендата за дядо Иван. В последните седмици мутира, търсейки спасителна нишка. И почти я е намерил. Новото верую гласи, че не европейските ценности са бутафорни, а просто настоящите европейски лидери са се случили някак ялови. И като бъдат сменени, ще настане тържество на справедливостта и морала – българските политици ще трябва стриктно да следят „правилата на ЕС”, а ако ги нарушат, голямата добра Европа ще ги вкара в правия път. Новото верую е реминисценция на големия европейски мит и по-добре да умре с родилните мъки. Всичко това са пагубни за България схващания, защото жертва е част от интелектуалният авангард на страната. Авангардът ни обича Европа. Това е добре, зле е, че схваща Европа като цел и спасител. 11 години сме в нея, има ли спасение? Вместо да се подслонява в удобни самозаблуди, авангардът отдавна трябваше да прозре, че човешките ценности не са делят на европейски, азиатски, африкански, че Брюксел, Вашингтон, Москва са просто столици, а не спасители. И следваше да ни води според понятията „добро – зло”, „полезно – вредно”, „хубаво – грозно”, а не съобразно слепи повели на директиви, кухи фрази на еврокомисари и т.н. Тази подмяна на ценностите днес е причина да сме объркани, дирещи брод хора. Тя ни пропречи да забележим, че в доста отношения Европейският съюз прилича на Съветския и вместо хубавите неща от него, привнесохме и недостатъците.
Много глупав мит.
