Добре е нимфоманката да научи историческите подробности, когато така възторжено прегръща Митко Ковачевски и слави любимия му “македонски” език
Кандидатите за ЕС в Скопие да запишат в Конституцията си, че македонският е прекодифицирана през 1945 г. форма на българския
Тези дни, заедно с преговорите около създаване на правителство, коментарите отново се въртят около ситуацията със Северна Македония. Всички си задават въпроса кой е победител и кой е победен в продължилия години ожесточен спор. Дали вдигането на ветото от българска страна бе правилен ход, се питаме ние? Край Вардар пък се обвиняват един друг в национално предателство и “клякане” пред България.
От управляващите в РСМ обявиха, че представения там вариант на т. нар. френско (всъщност европейско) предложение е видоизменен в тяхна полза. Внимателното сравняване на всички известни версии показва, че окончателния текст от първоначалния вариант на това предложение за решаването на спорните въпроси между двете държави е непроменен или има само леки корекции. Особено важно е, че за изпълнението на ангажиментите, свързани с историческите спорове, езика на омразата и съдържанието на учебниците, вече са посочени и конкретни срокове.
Може би най-спорният въпрос е за езика, на който се говори в Северна Македония. Тук в своето изявление при подписването на съвместния протокол с РСМ, министърът в оставка на външните работи на Р България Теодора Генчовска заяви, че ние не отстъпваме от своята позиция относно езика, но, разбира се, няма как да влияем на останалите 26 страни в ЕС. Само два дни по-късно се появи нашата едностранна декларация, в която се потвърждава категоричното ни становище, че България не признава македонския език като самостоятелен език и го смята за вторично кодифицирана норма на българския книжовен език.
Естествено веднага от северномакедонска страна се появи контрадекларация. Според нея РСМ няма да приеме друго решение, освен включването на т. нар. “македонски” език в преговорите. При присъединяването на Северна Македония, той трябвало да стане официален за ЕС. Настоява се този език да бъде назован във всяко споразумение, съдържащо езикова разпоредба. Северномакедонското правителство обяви, че няма да отстъпи нито на йота от тази позиция.
Очевидно проблемът се очертава като много труден в бъдещите отношения между България и Северна Македония. На фона на тази напрегната ситуация, някак си е непонятна ентусиазираната и въодушевена реакция на Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Още на речта си в северномакедонския Парламент, когато беше освирквана и обругавана от опозицията на ВМРО-ДПМНЕ, тя бодро заяви: “Уважаеми македонци, изслушах внимателно опасенията по отношение на македонския език и идентичност. Няма съмнение, че македонският език е вашият език и ние напълно уважаваме това.
Затова в преработеното предложение пише македонски език без квалификация от ЕС”. А няколко дни по-късно в Брюксел, фон дер Лайен топло и по свойски се обърна към премиера на РСМ: “Димитър, може да разчитате, че договорът ще бъде преведен на македонски език, без бележки под линия, без звездички, език, равен на останалите 24 европейски езика.”
Не знам дали дамата си представя добре колко сложен е този въпрос, когато така смело бърка с ръка направо в кошера с пчели. И то при положение, че е германка, т. е. а приори би трябвало поне малко да познава сложните балкански проблеми. Все пак България и Германия са били съюзници в няколко войни през ХХ в., които са се водели именно заради тази пуста Македония.
Като казах германка, ми идва на ум какво ли ще стане, ако на някои страни по света им хрумне да бранят своя “jазик”, като братята-македонци. Класически са примерите със САЩ, Канада или Австралия, които току виж се осъзнаят, отхвърлят гадния език на Нейно величество Кралицата, и нарекат говорите си съответно американски, канадски и австралийски. И без това тези нации, в сравнение със северните македонци, са направо народи с ниско самочувствие.
Но най-добрият пример е с братска Австрия, наследницата на великата империя на Хабсбургите. Още повече, че става дума за страна, членка на Европейския съюз. Езиковедите отдавна са доказали, че този случай не може да се сравнява с формирането на английския американски или английския австралийски език, които се създават в колониална среда. Напротив, в миналото Австрийската монархия винаги се е чувствала като основен носител на немския говор. До началото на XIX в. въобще не става дума за австрийски вариант, а за висок немски език, на който говори аристокрацията за разлика от неразбираемите диалекти на простия народ.
След серия от военни загуби и революции, във втората половина на столетието се създава многонационалната Австро-Унгария. Именно тогава се засилва идеята за дистанциране от Германския райх, което се проявява чрез идеята за независим език. Като следствие стават все по-отчетливи различията на австрийския немски език, най-вече в областта на държавното управление, обществен живот, даже в кулинарията и гастрономията. По това време той се попълва със заемки от унгарски, чешки, сръбски, словенски и други езици. Направените на два пъти опити да се сведат нормите на австрийската версия до правилата на литературния Hochdeutsch не се увенчават с успех. Така независимостта на езика става важен елемент от мъчително създаващата се национална специфика на пъстрата Австро-Унгарска империя.
Тези процеси са прекратени при разпада на огромната държава след Първата световна война и превръщането на Австрия в една от малките европейски страни. Но и днес както писменият, така и говоримият език на австрийците се различават значително от официалния немски език. Въпреки факта, че лингвистите все още спорят за статута на австрийския немски, повечето германисти го смятат за наддиалектна езикова форма. Австрийската версия на немския (Osterreichisches Deutsch) не трябва да се бърка с австро-баварските диалекти, които съществуват изключително в разговорна форма.
Нормите на австрийския немски език са посочени в речник, публикуван за първи път през 1951 г. Също така в Конституцията на Република Австрия е вписано, че официален език е немският. И на никой не му минава през ума да го нарече австрийски, независимо от перипетиите, през които е преминал през последните 100-150 години. Макар че, ако Австро-Унгарската империя не бе загинала през 1918 г., е много вероятно днес там да се говореше на един доста различен от немския език.
Добре е дамата с аристократичното име фон дер Лайен да знае тези исторически подробности, когато така възторжено прегръща Митко Ковачевски и слави любимия му “македонски” език. Защото случаят с Австрия е пример през какви перипетии преминават езиците през последните две столетия.
Сепвам се, защото усещам, че навлизам здраво в територията на другия говорител на Националния кръг “За Македония”, проф. Ана Кочева. И все пак не мога да се въздържа да не дам още един пример от Европейския съюз. Като ще правят свой “македонски” език, то нека братята край Вардар да вземат пример от най-богатата страна в ЕС, малкия Люксембург.
Националното съзнание там се оформя чак през ХХ в. и люксембургците веднага започват да си творят език. Той е кодифициран за официален в 1984 г., но е ясно отбелязано, че е източнофранконски вариант на немския. А в Конституцията на Великото херцогство официални са и немският и френският език.
Ето защо предлагам на кандидатите за ЕС в Скопие да запишат в и без това непрекъснато менящата им се Конституция, че македонският език е прекодифицирана през 1945 г. форма на българския. А редом с него и албанския, да добавят в своя Основен закон и литературния български език!
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
