Етнографската карта на Великобритания се променя пред очите ни. Националната статистическа служба издаде окончателна присъда за двата най-големи града в Обединеното кралство: Лондон и Бирмингам престанаха да бъдат английски, отсега нататък всеки, който се класифицира като „бял британец“ в тези градски райони, е етническо малцинство. От 2011 г. до 2021 г. в Бирмингам техният дял е намалял от 52 на 43 на сто, в Лондон – от 45 на 37 на сто. В провинцията картината е подобна. Град Лестър е известен с факта, че там са намерени останките на краля-злодей Ричард III. Сега индуси и мюсюлмани се бият помежду си по улиците на Лестър, недоволни от резултата на мача по крикет между отборите на Пакистан и Индия. Местните могат само да гледат как се подрежда новото етническо мнозинство помежду им. Делът на “белите британци” в Лестър също се е превърнал в шагрен – за десет години той се е свил от 51 на 41%.
Нужно ли е да напомням, че за първи път в историята на тази страна кабинетът на министрите на Великобритания се оглави от азиатец. Родното място на предците на Риши Сунак е Пенджаб. Министърът на вътрешните работи Суела Браверман има индийски корени: нейните родители идват от бившите британски колонии – Кения и Мавриций, където британците водят имигранти от Индия. Външният министър Джеймс Клевърли е мулат: баща му е британец, а майка му е родом от африканската държава Сиера Леоне. Изглежда, че с такъв състав британското правителство трябва да подкрепя само мигрантите, но това не е така. Миграцията е един от най-чувствителните въпроси във вътрешната политика на Великобритания и министрите се страхуват да не загубят ресорите си заради тази тема.
Обещанието за поемане на контрол над границите на острова беше движещата сила зад Брекзит. С обещанието да разбие „оковите“ на Европейския съюз на всяка цена, Борис Джонсън успя да изведе Консервативната партия до зашеметяваща победа през 2019 г. За това му помогна съмняващия се в Брекзит Джеръми Корбин, който по това време ръководеше Лейбъристката партия. Полученото тогава парламентарно мнозинство все още позволява на консерваторите да останат на власт и да сменят министър-председателите по свое усмотрение, въпреки че накъдето и да погледнете положението е лошо: икономиката е на червено, стандартът на живот бързо пада. Вместо обещаното благополучие растат само данъци, цени и, колкото и да е странно, броят на посетителите. Тази година “новодошлите” поставиха нов рекорд. Същата служба на националната статистика цитира данни, че през последната година 504 000 души повече са пристигнали във Великобритания, за да живеят за дълъг период от време, отколкото са напуснали. Това не се е случвало на Великобритания от Втората световна война.
„Торите трябва да бъдат пометени“, запалва фитила Найджъл Фараж, бивш лидер на партията за Брекзит, сега наричана Партия за реформи на Обединеното кралство. „Не прекарах 25 години от живота си в борба за Брекзит, за да го предадат нататък всички позиции. Кой пореден месец хотелите в цялата страна се пълнят с мигранти, което струва на данъкоплатците седем милиона лири на ден – това е почти 300 000 на час. Британските граждани, които с труд плащат сметките си със заплатата, са принудени да гледат развилнелите се по техните села и градове момчета с различни културни ценности. Очаквано това ще предизвика недоумение и гняв към държавата, ако не е в състояние да контролира всичко.”
Тази година 44 000 нелегални мигранти пресякоха Ламанша, разделящ Великобритания от европейския континент – това също никога не се е случвало. Британското правителство няма реален механизъм да спре този поток. Лондон от няколко години се надява на сътрудничество с Франция и редовно изпраща там много пари, за да стимулира френската полиция. Още при Сунак беше подписано друго споразумение с Париж – догодина британците ще увеличат финансовата подкрепа за французите до 72 милиона евро. В отговор Франция обеща да увеличи патрулирането по бреговете си: не 200, а 300 жандармеристи ще бъдат ангажирани в издирването на потенциални нарушители на границата. Съдейки по факта, че още няколко хиляди мигранти прекосиха Ламанша след тези страховити изявления, тези нови разходи и усилия все още не са доближили решаването на болезнения въпрос.
Не по-малко тъжна е картината на британския бряг. Само четири процента от молбите за убежище във Великобритания са обработени за една година. Това означава, че мигрантите, хванати от Ламанша, чакат с месеци, за да решат съдбата им – и през цялото това време трябва да бъдат хранени и осигурени с всичко необходимо. Нищо чудно, че Найджъл Фараж се възмути от огромните разходи, но проблем има и отсрещната страна. Опитвайки се да спестят пари, британските власти отново се замесиха в скандал: те задържаха четири хиляди нелегални имигранти във филтрационен център на територията на старото военно летище “Манстън” в Кент. Лагерът беше предназначен само за 1600 души и те трябваше да прекарат там най-много три-четири дни, а оставаха с месеци. Хората живееха в ужасни нехигиенични условия, хранеха се с храна с изтекъл срок на годност, бяха напълно изолирани от външния свят, патрули с кучета се разхождаха около периметъра на лагера. Стигна се дотам, че в лагера “Манстън” беше регистрирано огнище на дифтерия. От тази болест от далечната викторианска епоха, срещу която успешно се предпазват с помощта на ваксини, днес във Великобритания са болни 50 души – всички те са мигранти, сред заболелите има и деца.
„Тези хора се държат като в концлагер”, протестираха местни активисти, които периодично се събираха на протести на входа на бившето летище. „Много от тях дойдоха тук от онези страни, където Великобритания се намеси във военните си цели и сега никой не се нуждае от тях тук.” Червеният килим е постлан за украинците, но за останалите това е позор – само защото са от “грешната” страна.” Освен Украйна, Великобритания има програми за подпомагане на бежанци от Афганистан и Сирия. Официалната статистика дава отговор на въпроса кое от тези направления е приоритетно за Лондон. През август 2021 г., когато съюзниците избягаха от Афганистан, според различни оценки от 75 до 150 хиляди афганистанци са се обърнали към британските власти с молба за евакуация. Само част от тях успяха да стигнат до Великобритания – 21 хиляди души, 11 300 са получили разрешение за пребиваване тук. Няма скорошна статистика за сирийските бежанци, но е известно, че 25 000 са се преместили във Великобритания по схемата за „настаняване и убежище“ между 2016 и 2021 г. За сравнение: според британското правителство в края на ноември само тази година са издадени 203 000 визи на украинци, почти 148 000 души са пристигнали.
Отговаряйки на въпроси от парламентарна комисия, министърът на вътрешните работи Суела Браверман не можа да обясни как бежанец от африканска държава може законно да получи убежище във Великобритания, ако бяга от война. Браверман избърбори нещо за „безопасни и законни маршрути“, но остава загадка къде точно лежат те. В британския кабинет предлагат на пресата разсейващи цели – под формата на ужасяващи истории за албанци, които се втурват на тълпи към британските брегове. Смята се, че 12 000 нелегални мигранти от Албания са влезли във Великобритания тази година, предимно млади мъже. В официалните служби е популярно да се говори, че албанците трябва да бъдат депортирани незабавно, щом стъпят на английска земя, но как може да стане това без международни стандарти за третиране на онези, които кандидатстват за убежище? Освен това албанските власти, които на теория трябва да участват в процеса на репатриране на своите граждани, бяха много обидени от британския вътрешен министър Браверман , който нарече нахлуването на мигранти „инвазия“.
На всяка цена във Великобритания се опитват да проникнат не само граждани на Албания, но и афганистанци и иракчани, изоставени след военните намеси на Лондон на произвола на съдбата. Те обаче не са добре дошли тук. Суела Браверман каза, че възнамерява да завърши проекта на своята предшественичка Прити Пател, чиито родители също са от Индия. Още през пролетта Пател се договори с властите в Руанда да изпрати част от мигрантите при тях. От първия опит обаче не се получи нищо – британските власти просто пропиляха пари за нает самолет. Стоя един ден в очакване на пътници, но не беше възможно да бъдат убедени мигрантите да влязат в него. Не за това те са прекосили Ламанша с надуваеми лодки, рискувайки живота си.
Тонът на министър Браверман , който се опитва да се отърве от мигрантите на всяка цена, възмути бившия ръководител на отдела за борба с тероризма на Скотланд Ярд Нийл Басу. Баща му някога се е преместил в Англия от Калкута. Басу сравни реториката на Суела Браверман с противоречивата реч на консервативния депутат Енох Пауъл през 1968 г. Речта му по-късно е наречена „реки от кръв“. Пауъл призова да защити острова от притока на посетители от различни части на разлагащата се Британска империя: „Трябва да сме луди, буквално луди, позволявайки годишно вливане на 50 000 зависими лица, в повечето случаи те са материалът за нарастващо население, състоящо се на потомци на имигранти. Ние изглеждаме като нация, която готви погребална клада за себе си Когато гледам напред, обзет съм от лоши предчувствия. Като древен римлянин, виждам “река Тибър, обагрена от кръв“, мрачно каза депутатът.
Роден в смесено семейство, Нийл Басу си спомня семейни истории как след тази реч расисти хвърляли камъни по баща му и майка му, докато вървели заедно по улицата. Днес реалността е различна, но недоволството от посетителите сред британците не е изчезнало никъде, в противен случай такива фигури като Найджъл Фараж не биха спечелили точки тук, изисквайки поставянето на железен щит на границите. „Откъде наистина идвате, от коя част на Африка?“ – упорито повтори онзи ден придворната дама лейди Сюзън Хъси, обръщайки се към тъмнокожата Нгози Фулани, родена в Англия, на прием в Бъкингамския дворец. Ако Фулани не беше граждански активист, защитаващ правата на жените от африкански и карибски произход, скандалът може би щеше да остане под килима. Баронеса Хъси не е просто придворна дама – тя е и кръстница на крал Чарлз III. След като подробностите за този странен разговор попаднаха в пресата, уважаваната дама трябваше да се извини и да напусне кралския двор.
Дори избирането на индуса Риши Сунак за министър-председател на страната събуди страх сред най-консервативната част от избирателите: ще отвори ли той вратата за нова миграционна вълна? В средата на ноември Сунак сключи споразумение с индийското правителство за предоставяне на 3000 визи на завършилите индийски граждани, което им позволява да работят във Великобритания в продължение на две години. Лондон предприема такава схема, надявайки се да сключи важно търговско споразумение с бързо развиващата се Индия. Има и друго обяснение: британската икономика наистина се нуждае от мигранти – както квалифицирани, така и такива, които са готови да прибират реколтата и да мият чинии в ресторанти за скромни пари, вършейки работата, от която коренното население отдавна се е отвърнало.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
