В края на 2022 г. мнозина направиха своите прогнози за следващата година. Това е обичайна практика за банките. Датската банка „Саксо“ редовно публикува базова прогноза за следващата година, за да задържи клиентите и да ориентира инвеститорите. Пълно е със сдържани оценки. Паралелно с това обаче излизат така наречените „Скандални предсказания“, в които анализатори, които не са съгласни с изводите на основната прогноза, могат да дадат своята картина на света.
Обикновено “Скандалните предсказания” имат елемент на фантазия и се сбъдва само в половината случаи. Но тази година са значително по-различни от базовата линия за същата година и, очевидно, са наистина искрени. Резюмето към доклада обяснява: „Нашите скандални прогнози не са нашите базови прогнози за това какво ще се случи през новата година. По-скоро те са предназначени като упражнение, което да ни насърчи да мислим какви непредвидени събития могат да разтърсят нашия свят и финансовите пазари.
И така, какво ни предвещават Стейн Якобсен и неговият екип от водещи банкови специалисти?
Военна икономика и ускорена деглобализация
Експертите наричат 2022 г. дълбок инфлационен шок за целия свят. Основната причина за това обаче не е СВО, а свръхреакцията на политиците спрямо пандемията от 2020 и 2021 г. Събитията в Украйна бяха допълнение и засилиха общото влошаване на икономическата ситуация, но не и причина за нея.
Анализаторите смятат, че ситуацията ще бъде тежка. Централните банки на европейските страни вече казват, че се опитват да се борят с инфлацията, но всъщност няма да бъдат твърде ревностни в това. Това е така, защото в дългосрочен план едно силно задлъжняло правителство почти винаги ще се стреми към бавен и тежък фалит, а не към строги икономии. Тежестта на инфлацията ще падне върху обикновените европейци.
Друга заплаха, която екипът от анализатори отчита, е колапсът на световния пазар в стремежа към създаване на суверенна икономика от най-големите държави в света. Виждайки политическата нестабилност, „въоръжаването“ на долара и зависимостта от външни доставки, страните ще започнат да създават индустрии и предприятия на своя територия, за да осигурят собствената си отбранителна способност. Това ще се отнася както за директното производство на оръжия, така и за намаляване на зависимостта от онези технологии, които държавите все още не притежават. Например от тайвански компютърни чипове и полупроводници.
Съдейки по доклада, СВО в Украйна беше изненада за европейската общност. Политическият и бизнес елит бяха под влиянието на Норман Ейнджъл, който през 1910 г. написа бестселъра „Голямата илюзия“. В него той излага рационални аргументи, че Европа не може отново да бъде въвлечена в сериозна война. Казват, че взаимноизгодната търговия през предходните десетилетия се е раздула до огромни размери и е довела до просперитета на света.
Неудобната истина, разкрита с началото на СВО е, че взаимната търговия също има своите граници. Пацифистите бяха възмутени: защо да се биете, когато можете мирно да се конкурирате и да търгувате? СВО започна, наред с други неща, в резултат на факта, че стана невъзможно да се търгува мирно и да се конкурира. Под влияние на това убеждение, след края на Втората световна война, Западна Европа попада под утешителния чадър на американската армия, както пряко, така и чрез широко участие в НАТО. След края на Студената война приоритетите на европейската национална отбрана избледняха още повече. Те се фокусираха основно върху „войната срещу тероризма“. И сега европейските столици са изправени пред риска САЩ напълно да изоставят старите си задължения към Европа. А анализаторите смятат това за възможно след хипотетично примирие между Украйна и Русия.
Според доклада, през 2023 г. членовете на ЕС може да тръгнат за създаване на въоръжени сили на ЕС. Ако това решение бъде взето, ще има конкретна програма за създаване на напълно оборудвани и готови за разгръщане наземни, морски, въздушни и космически оперативни сили, които ще бъдат финансирани в размер на 10 трилиона евро до 2028 г. Финансирането ще отиде до последните резерви, натрупани от Европа през последните 20 години. Първичните сили за бързо разгръщане на ЕС ще се появят до 2025 г. с участието на повече от 20 държави-членки на ЕС. За да финансира новите въоръжени сили, ЕС ще емитира облигации на ЕС, които ще бъдат финансирани въз основа на представянето на БВП на всяка страна членка.
Световна политика, Франция и анти-Брекзит
Докладът говори много за факта, че милитаризацията на икономиките се дължи на „въоръжаването“ на долара. Замразените руски активи са само първият акт на превръщането на световните резервни валути в оръжие. Банковите анализатори виждат съпротивата на различните страни срещу долара по доста особен начин. Мнозина спекулират, че китайският юан може да стане новата резервна валута, но експертите на „Саксо“ се съмняват в това. Тяхното съмнение е, че Китай досега не е проявявал интерес да се откаже от трансграничния капиталов контрол.
Признавайки продължаващото въоръжаване на щатския долар от правителството на САЩ, съюзниците извън САЩ ще се отдалечат от щатския долар и МВФ и ще се насочат към създаването на свой собствен Международен клирингов съюз и нов резервен актив въз основа на идеите на икономиста Джон Мейнард Кейнс. Това е оригинална идея от времето преди Споразуменията от Бретън Уудс, които доведоха САЩ до световна финансова мощ.
Новата валута, според пророчеството на експертите, ще бъде индексирана за кошница от конвертируеми стоки, в която най-голямо тегло има суровият петрол. Валутите на страните членки ще бъдат обменени за новата резервна валута по фиксирани обменни курсове и коригирани според относителните движения по текущите сметки между страните членки. Всички страни-членки на новосъздаденият валутен съюз, ще се оттеглят от МВФ. А страни като Саудитска Арабия и Хонконг ще спрат да обвързват своите валути с щатския долар. Така глобалното икономическо сътрудничество в рамките на Г-20 ще се раздели на страните от Г-7 и страните от БРИКС. Банкерите се спряха и на конкретни държави, като прогнозираха най-близкия политически сценарий за тях.
Когато френският президент Еманюел Макрон беше избран за втори мандат през май 2022 г., той вярваше, че може да изведе Франция на главния път към реформи. Това обаче беше преди законодателните избори през юни 2022 г., когато неговата партия и съюзниците му загубиха абсолютното си мнозинство в парламента, принуждавайки Макрон да прави компромиси. Изправено пред силната опозиция от страна на левия алианс НЮПС и крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен, правителството се очаква да няма друг избор освен да приеме основните закони и бюджета за 2023 г. по бърза процедура и след това да обяви оставката на Макрон . Оставката му ще отвори вратите на Елисейския дворец за десния кандидат Льо Пен.
Банкерите смятат, че положението за Великобритания е неблагоприятно. Лиз Тръс се провали, като облекчи данъците и ограничи потреблението. Но 2023 г. също ще бъде трудна за министър-председателя Сунак, тъй като неговата строга фискална програма потапя страната в съкрушителна рецесия с рязко покачване на безработицата. Последният пирон в политическия ковчег на Сунак ще бъде отсроченият бюджетен дефицит, който също расте рязко със свиването на данъчните приходи. Те вярват, че лейбъристко правителство ще дойде на власт през третото тримесечие, като обещават да проведат референдум за „Антибрекзит“ около 1 ноември 2023 г. Привържениците на връщането в ЕС ще спечелят.
Европейците също трябва да очакват контрол на цените и други строги мерки през 2023 г., тъй като почти всички войни донесоха контрол на цените. Във Франция комуналните услуги ще фалират и ще бъдат национализирани. Това ще бъде резултат от обречен опит на западни служители да наложат таван на цените на енергията от Русия. Може би в във Великобритания и САЩ ще бъде създаден нещо като нов Национален борд по цените и доходите.
Контролирането на цените без решаване на основния проблем не само ще увеличи инфлацията, но и ще доведе до риск от разкъсване на социалната тъкан и колапс на европейската общност поради влошаване на жизнения стандарт, липса на стимули за производство и неправилно разпределение на ресурси и инвестиции.
Икономика, злато и храна
Днес инфраструктурата на центровете за данни, необходима за обслужване на цифровата икономика, продължава да расте бързо и тези центрове биха могли да консумират около 20% от световната електроенергия през следващите десетилетия. В същото време потенциалът за енергиен растеж е силно ограничен – от една страна, от опитите за намаляване на използването на изкопаеми горива, а от друга, от липсата на алтернативи като вятърна и слънчева енергия.
На този фон анализаторите прогнозират, че през 2023 г. собствениците на големи технологични компании и други технофилски милиардери ще бъдат разочаровани от липсата на напредък в развитието на необходимата енергийна инфраструктура, която би им позволила да направят необходимия енергиен преход. В новата енергетика ще бъдат инвестирани рекордни средства, а дали ще са успешни, анализаторите на банката не бързат да прогнозират. Но според тях през 2023 г. златото ще поскъпне след трудната за него година през 2022 г., когато много инвеститори бяха разочаровани от неспособността му да поскъпне – дори когато инфлацията скочи до 40-годишен връх. Оказва се, че ключът към задържането на потенциала на златото е погрешният консенсусен залог на пазара, че инфлацията ще бъде временна. Някои от страните може да обмислят златния стандарт.
Това е подкрепено от прогнозата, че с настъпването на пролетта Китай ще реши да се откаже от политиката си на нулев коронавирус, рекламирайки ефективно лечение и вероятно дори нова ваксина. Китайското търсене отново ще доведе до рязък скок в цените на суровините, което ще доведе до рязко покачване на глобалната инфлация, особено на фона на все по-слабия щатски долар. Що се отнася до храните, много страни, включително тези в ЕС, ще трябва драстично да намалят консумацията на месо.
Повече от една трета от световните култури се използват за храна на животните, а около 80% от земеделските земи в света се използват за паша, някои от които са бивши гори и дори тропически гори. Това води до зашеметяваща загуба на биоразнообразие. Заедно с други въздействия върху околната среда, като ерозия на почвата и замърсяване на местните водни ресурси както от животински отпадъци, така и от прекомерна употреба на фуражни торове. В световен мащаб производството на храни представлява една трета от въглеродните емисии на планетата, а използването на животни за производство на месо е два пъти по-замърсяващо от растителното производство.
Един от авторите на доклада изчислява, че за постигане на целта за нулеви емисии до 2050 г. консумацията на месо ще трябва да бъде намалена до 24 кг на човек годишно, в сравнение със сегашната средна стойност от около 70 кг. Така че може би в близко бъдеще страните от колективния Запад ще хранят своите граждани със скакалци и други високопротеинови аналози на говеждо и свинско месо. И, разбира се, по стара традиция Русия ще бъде обвинена за всичко.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
