„Все още може да се надяваме, че ОЗХО, за разлика от британските учени, ще върне Русия в отбранително положение, като обяви, че агентът в Солсбъри е „Новичок”
Обратът в ситуацията. За около 48 часа се случиха няколко събития и разклатиха версията на Великобритания за използвания нервен агент „Новичок” в отравянето на Скрипал. Русия поведе в резултата, според британски публикации. Най-силна плесница британците получиха от Юлия Скрипал, след като й позволиха да проведе телефонен разговор с руската си братовчедка. Но запис от разговора излезе в руските медии и британците, въпреки че не го съобщиха гласно, смятат, че Юлия е разговоряла с лице от тайните руски служби. Последва скоростна реакция – Скотланд Ярд публикува изявление на Юлия, че тя желае да бъдат оставени с баща й на спокойствие, което може да значи, че вече няма да й бъде позволено да говори по телефон с когото и да било. Въпреки взетите мерки, честта на британската Корона е поставена на карта. И британски медии не скриха гнева си заради пропуснатия шанс да заковат Русия на позорния стълб. От медийни анализи прозря жестоката истина-на Острова не се вълнуват особено от живота, здравето и сигурността на Скрипалови, а че този инцидент им дава възможност да кръстосат меч с Русия и да я ранят смъртоносно. Паниката стигна до там, че журналист забравяйки, че казусът си има и етична страна, даде съвети как да се спаси положението и Русия да получи обвинение, че е използвала нервния агент „Новичок”.В гневна статия за „The Guardian” Patrick Wintour акцентира върху гафовете на британската страна в случая „Новичок” и посочва варианти по които великобритания може да се поръча или изфабрикува доказателства.Предлагаме статията със съкращения.
…
Руската контра пропаганда използва слабостите на Обединеното кралство в историята с отравянето на Скрипал. Дипломатическият ход в Обединеното кралство да притисне в ъгъла Русия за отравянето на Сергей Скрипал, бе загубен през последните 24 часа, дължащ се отчасти на непремерения език на Борис Джонсън – но също и на способността на Русия да поддържа безмилостна контра пропаганда, която британските министри изглежда не могат да постигнат. Главният изпълнителен директор на Лабораторията за военни науки и технологии излезе с изявление, че пробите, взети от Скрипал и неговият дом, са идентифицирани като „Новичок”. Това можеше да послужи като подкрепа на британската позиция. В края на краищата, никоя страна, освен Русия, не е известна с „Новичок”. Идеята беше да се втвърди позицията на Обединеното кралство до срещата на Организацията за забрана на химическите оръжия в сряда, свикана по искане на Русия. Вместо това учените от Обединеното кралство не можаха еднозначно да потвърдят, че Русия е източникът на нервния агент.Може би никога не се е очаквало учените да достигнат такова ниво на сигурност. Най-добрата позиция на Великобритания се заключва в твърдението, че няма друго правдоподобно обяснение за атаката, различно от руската намеса, или пряко, или чрез неспособността им да контролират запасите от нервния агент.За съжаление, министрите от правителството на Великобритания започнаха да говорят, че единственото обяснение е участието на правителството на Русия. В интервю за германска телевизионна компания Борис Джонсън отиде още по-нататък, заявявайки, че лично е говорил с учени от Портън Даун, и че те са били недвусмислени по отношение на отговорността на Русия.Възможно е сега държавните учени да се оттеглят като крайна мярка, но Джонсън е в добра форма за извършването на непредвидени грешки в чувствителните области на външната политика. Изглежда външният министър е преувеличил или не е разбрал какво са му казали от Портън Даун. А в битката за световното мнение, точността е важна. Много правителства на ЕС, по-специално Германия, излязоха срещу собственото си обществено мнение, за да подкрепят каузата на Великобритания срещу Русия, така че е от изключително значение британското дело да бъде съгласувано и последователно.Русия се зарадва, че в сряда сутринта вече бе изтрит служебен туит от последния месец, в който се казваше, че Портоун Даун е установил, че агентът „Новичок”, използван при атаката в Солсбъри, определено е „произведен в Русия“.На едно ниво този епизод е тривиален, но всичко, което дискредитира Великобритания в социалните медии, е злато за Москва.Има и втори, по-широк проблем за Обединеното кралство. Министрите бяха принудени да чакат наказателното разследване, в хода на което полицията, учените и разузнавателните служби не можаха да представят доказателства. Лабораториите на ОЗХО, на които са изпратени образците от нервни агенти, се нуждаят от поне още една седмица, за да завършат работата си. Научните изследвания и политическата реторика работят на различни скорости.Това създаде вакуум, в който Русия, като майстор на контрапропагандата и сеенето на съмнения е безмилостна. Жан Паскал Зандърс, бивш лидер на проекта за химически оръжия в Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, твърди, че Русия проверява аргументите си чрез социални мрежи и успя да „обърне масите към Лондон“.В сряда Сергей Наришкин, директор на руската разузнавателна служба, предположи, че отравянето на Скрипал е „гротескна провокация, грубо организирана от британските и американските разузнавателни служби“.Макар че много от аргументите бяха смехотворни, Зандърс каза, че има кумулативен ефект, предназначен да представи Русия като жертва. Голяма част от това е за вътрешно потребление, но също така е предназначено да постави Великобритания в изолация.Великобритания даде противоречиво обяснение на Русия, като сравни техните опровержения с начина, по който отхвърля обвиненията за допинг при своите спортисти и отрича, че режимът на Асад използва химическо оръжие в Сирия. Но с грубост, несъотносима с дипломатическата служба, дипломатите от Обединеното кралство присъстваха на руски правителствен брифинг за Скрипал, и се противопоставиха брифингът да се излъчва на живо.Все още може да се надяваме, че ОЗХО, за разлика от британските учени, ще върне Русия в отбранително положение, като обяви, че агентът в Солсбъри е „Новичок”, произведен в руската държава. Но OЗХО работи предпазливо и с консенсус.Възможно е също така полицията да следи по документи пътници, които се идентифицират като руснаци, и които могат да поемат отговорността за доставка на нервния агент. Но вляво и вдясно има аудитория в Европа, включително в Обединеното кралство, която няма желание да повярва на разузнавателните служби след военното фиаско в Ирак.Това, което изглеждаше като бърз дипломатически триумф за Обединеното кралство, се очертава с течение на времето да се превърне в трудна борба. За Русия и сега в Обединеното кралство голяма част от тяхната репутация е заложена на карта, за да признае някога поражение. Това може да бъде дълга, силова борба, в която доказателствата не дават оправдание на нито една от двете страни, каквото те очакват.
