Само едната, на пръв поглед нищо не означаваща дума на президента на САЩ Доналд Тръмп „ще видим“ по отношение на възможностите за признаването на присъединението на Крим с Русия , предизвика сред ръководителите на Украйна настроения, близки с паническите. Стана очевидно, че дори и ако руско-американската среща на високо равнище в Хелзинки на 16 юли не доведе до признание, самата такава перспектива става реална.
Експертите дружно говорят за „голяма сделка“ между Кремъл и Белия дом, съставна част от която трябва да стане Крим. Нали съгласието за неговия нов статут автоматично трябва да доведе до отмяната на санкциите срещу Русия. Гадаят и за другите параметри на предполагаемата сделка, в това число и навлизайки във фантастиката. Унинието и досадата на украинската власт са разбираеми – за тях става дума не само за констатация на вече наложилото се положение на нещата, но и за крушение на цялата конструкция на Майдана.
И все пак тревогата на Киев изглежда странно. Какво очакваха там. Какво очакват след всичките нападки срещу Тръмп тези, които са на власт в момента в Украйна? Че президентът на САЩ ще забрави всичко? Той не е такъв човек. Въпреки това в Киев отново се опитват да противопоставят „неразумния“ Тръмп на „по-правилно мислещите“ западни политици, без да забележи, че още повече настройва срещу себе си ръководителя на Белия дом. Украинските медии публикуват обзори на критическите изказвания по повод позициите на Тръмп, събрани от целия свят. Например твърдят, че политолозите на Запад „са възмутени, озадачени и шокирани от това, че Тръмп не е започнал пряко да говори за пълното неприемане на окупацията на Крим от Русия“. Уж, че фразата „ще видим“ на президента на САЩ е предизвикала „буря критики“ от страна, както на неговите опоненти, така и на тези, които по-рано се смятат за неутрални спрямо него.
Разбира се, подобни твърдения могат да се намерят в западната преса, но да се каже, че тя е препълнена с тях е явно преувеличение. На Запад броят на активните защитници на киевския режим намалява предвид явното разочарование от „постиженията“ на този режим.
Някой, разбира се, преживява, при някои има страх, че Путин може да убеди „лековерния“ Тръмп в своята правота. Преживява например бившият посланик на САЩ в Москва М.Макфол.
Има и още едно тревожно обстоятелство за украинското ръководство. Тъй като в момента издъхва кампанията за търсене на „руска следа“ в американските избори, назрява не по-тихото дело по разобличаването на сътрудничеството между Демократичната партия на САЩ с Киев за очернянето през 2016 г. на републиканския кандидат Доналд Тръмп . Бившият председател на Конгреса Нют Гингрич и съратник на Тръмп вече публично поиска откриване на официално разследване по въпроса.
И Тръмп едва ли ще остане равнодушен към това, че в рамките на следствието за неговите „задкулисни връзки с Русия“ е арестуван след сигнал от Киев, близкият към него Пол Манафорт.
А обвиненията срещу Манафорт бяха повдигнати не за „сговор с Москва“, а за получаването на пари от бившия украински президент Виктор Янукович., в чийто екип Манафорт се труди като съветник. И в екипа на Тръмп се замислиха защо да не обърнат съдействието на Киев към Демократическата партия по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. срещу самата тази партия. Сега, преди междинните избори в Конгреса, е най-подходящия момент за това. Материалите за това ново дело дават появилото се на парчета досие на Порошенко, с което в Америка избяга бившият депутат от Върховната Рада А. Артеменко. В САЩ продължават да го разпитват. Материалите, прихванати от него, са забележими не само с разобличаването на корупционните схеми и офшорни схеми на Порошенко и неговото обкръжение. В тях има още информация за това, че в периода на американските президентски избори в Киев е функционирала специална група по намеса в тези избори. В задачата на групата влизат събирането, изфабрикуването и предаването на американските демократи на сведения, удрящи Тръмп. Когато делото започне официално, американското правосъдие лесно ще открие, че много документи, получени от Киев срещу Тръмп и неговите хора, са откровено фалшиви. Знаем по примера на случая „Бабченко“ как в Киев ще реагират на обвиненията.
Някъде например успя да изчезне знаменитата „Хамбарна книга“ на Партията на регионите , в която уж са се съдържали негласни парични преводи на лобистите, в това число и Пол Манафорт. В Украйна и в изданията на САЩ, близки до Демократическата партия като New York Times се издига версията, че в Киев „са пожертвали делото на Манафорт“, за да заслужат благосклонността на администрацията на Тръмп, а книгата просто е „загубена“. Много съмнително. Нали пред президента на САЩ не могат да се оправдават, казвайки, че „нищо не сме измислили, само сме открили документа“. Всъщност, най-вероятно, няма никаква „Хамбарна книга“, а опитите такава да се изфабрикува ще се заловят лесно.
Дори възприемания от Киев едва ли не като основен лобист на украинските интереси в САЩ Курт Волкър в скорошно интервю пред украинската редакция на ВВС (то не съществува в другите версии на сайта) произнесе удивителни неща. Според неговите думи „установяването на мира в Украйна, прекратяването на боевете между етническите руснаци и от двете страни на конфликта – това е нещото, което Путин може да издигне на преден план“. Какво е това, ако не признание от страна на Волкър на националното родство между руснаците и украинците? Той, наистина, се изказва, че Русия трябва да „изведе своите войски от тази територия“, но подчерта , че „местното население в Донбас е основно руско етническо, което говори на руски език“.
Логиката на американеца, разбира се, е своеобразна. Обстоятелствено описвайки бе бедствията на населението на Донбас – 1,2 милиона гладуващи, 1,5 милиона вътрешно-разместени лица и т.н, той изпуска основното – кой е виновен? Макар и отговорът да е очевиден – украинската армия, на която той подкрепя да се върне контролът над региона. Защо, пита се? За ударите по цивилното население? Стъпка по стъпка абсурдността на тези разсъждения става все по-очевидна. Не напразно президентът Тръмп, говорейки неотдавна за Крим, обърна особено внимание на това, че там цялото население говори на руски език.
Набира обороти и кампанията по разобличаване на пълната корумпираност на киевския режим, което също готви почва за отказа от подкрепа на украинските власти. Не толкова отдавна, например, бяха открити сметки на Порошенко в офшорна зона в Британските Вирджински острови и тук вече нещата не са се разминали без американците.
Разбира се Тръмп е играч, който е хазартен и труден за разбиране. Преди да вземе окончателното решение по Крим, той наистина още ще „погледне“ и ще започне търг с голяма цена. Има я и геополитическата инерция, има я и съпротивата на парата, в това число и вътре в Републиканската партия. Но Тръмп при всичките си заявления за могъществото на САЩ разбира, че партньорството на Русия може да бъде незаменима за Америка при решаването на цяла редица сериозни международни проблеми. Вашингтон и Москва са намирали компромиси и в по-тежки времена. Защо да не потърсят такива и днес? Разбира се, при условие, че Москва няма да приеме за извънредна предложената цена за признаването на Крим за руски.
