След като през 2014 година унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че настъпва ерата на „нелибералната демокрация“, а страните, на които трябва да се подражава са Китай, Турция и Русия, неговият рейтинг рязко падна, пише полският журналист Михал Кокот. Но кризата с бежанците се оказа политическото спасение за Орбан, който разпали антиимигрантските настроения в Европа. Сега той искрено вярва в това, че следващата година в Европа ще победят десните популисти и затова престана да се съобразява с Европейската комисия.
Унгарският премиер министър провъзгласи революция в Европа и началото на християнската ера на „нелибералната демокрация“. Но той може да се разочарова, когато антиемигрантското гориво, привеждащо в движение радикалните настроения в Европа свърши, пише в изданието Gazeta Wyborcza полският журналист Михал Кокот.
В събота в румънската Трансилвания, в която живее повече от милион унгарско малцинство, Орбан озвучи своето политическо кредо – това бяха упреци по адрес на Запада, разказва Кокот.
Ръководителят на Унгария за пореден път подложи на критика санкциите, въведени по отношение на Русия във връзка с началото на войната в Украйна. Той призна мултикултурализма за вреден. Той каза, че Европейската комисия упреква страните от Централна и Източна Европа, тоест Унгария и Полша, защото те не са приятели и строят европейски социализъм, продължава авторът.
Орбан вярва, че десните движения в Европа ще се засилват и затова престана да се съобразява с Европейската комисия. В миналото той изпълняваше нейните препоръки, когато Брюксел образуваше наказателно производство, например по въпроса за ограничаването на дейността на средствата за масова информация в страната.
„Но сега всичко вече е друго“ – подчертава Кокот. Премиерът особено не се разтревожи, че комисията го извика в съда на ЕС по делото за неотдавна приетия закон, на основание на който за оказване помощ на лица, стремящи се да получат убежище в Унгария се полага затвор.
Унгарският лидер счита, че на изборите за европейски парламент следващата година ще бъдат популярни десните популисти. И те ще определят насоките на политиката през следващите години, което на свой ред ще означава, че Брюксел ще престане да се интересува от това, че Унгария се развива по авторитарен път. При такова положение той ще може да влиза в европейските салони, в които до сега го възприемат практически като случайно получил свобода селянин, подчертава полският журналист. „Орбан сам се докара в тази роля, искайки да получи колкото може повече власт“ – добавя той.
Какви са плановете му той разказа през лятото на 2014 година, няколко месеца след за втори път спечелените избори. Той заяви тогава, че ще настъпи ерата на „нелибералната демокрация“, а страните, на които трябва да подражаваме са Китай, Турция и Русия. След това рейтингът му падна, но скоро настъпи политическото спасение на Орбан – кризата с бежанците. През страната мина вълна от стотици хиляди мигранти, предизвиквайки опасения сред унгарците, а властта за сметка на бюджета на страната разпали тези настроения, започвайки кампания срещу бежанците, си спомня авторът.
В течение на три години се смени правителството в Полша, Чехия, Австрия и в Италия. Те заявиха за радикална антиемигрантска политика. Политическата криза разтърси Християн-демократичния съюз на Германия и едва не доведе до разпадането му. Орбан преднамерено подхранва тези настроения, разчитайки на това, че в края на краищата в Берлин ще се окаже някой, който ще стане негов политически съюзник. Той редовно посещава Хорст Зеехофер – лидера на ХСС и сегашен глава на МВР, който спори с канцлера Меркел по въпроса за миграцията.
„По подобен начин изглежда ситуацията в другите европейски страни. От това, ще се събудят ли умерените избиратели ще зависят изборите за Европейски парламент, които ще се проведат следващата година, а също и това, ще се въплъти ли в реалността виждането за Европа на Орбан“ – резюмира в изданието Gazeta Wyborcza полският журналист Михал Кокот.
