Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

ЗАКОН

Някои куки са много лоши мутри

Горещи страсти и обществени бъркотии, като настоящата с разпространението на специални разузнавателни средства (СРС), опитващи да уличат българския президент в престъпление, следва да се консумират охладени. И ето, отминаха няколко дни и по всичко личи, че прокуратурата не може да обясни как и защо са произведени тези СРС-та. Освен като основание главният прокурор Гешев да иска тълкуване от Конституционния съд за това дали президентът може да бъде разследван по време на мандата си, те очевидно преследват и друга особена цел. Но, уважаеми читателю, молим за твоето търпение и снизхождение към написаното от нас, а то накратко е следното:

Въпросът за това дали президентът и вицепрезидентът носят наказателна отговорност е повече от ясен. Тълкуване се иска и допуска в изрично предвидени хипотези – ако нещо е неясно, неразбираемо или има двусмислие как да се приложи.

На първо място, лаконично и недвусмислено чл. 103 от Конституцията гласи, че “президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.”

Тоест президентът има абсолютен имунитет по време на мандата си – не може да бъдат задържан и срещу него не може да започне наказателно преследване. От това следва, че президентът има функционален имунитет и всичко, което извърши в изпълнение на своите президентски функции го прави наказателно неотговорен докато трае мандатът. Основание за това да му бъде търсена отговорност са само държавната измяна и нарушението на Конституцията. Под държавна измяна се разбира, описаното в раздел първи от Наказателния кодекс. Следва да се отбележи, че и не всяко престъпление е нарушение на Конституцията. Това е и смисълът да се ползва от имунитет президентът, предвид специфичната му роля и дейност като държавен глава – да не се дават поводи да бъде уязвен на всевъзможни основания от други лица и държавни институции.

Практически, до наказателно преследване може да се стигне след като е извървяна процедурата по основния закон:

обвинение по искане на една четвърт от народните представители и за това са гласували две трети от тях и с това обвинение е сезиран Конституционният съд,

ако КС се произнесе за отстраняването на президента.

И едва след като бъде отстранен и съответно отпадне имунитетът му, прокуратурата може да започне действия по разследване и обвиняване. Това твърдение е застъпено и от правната доктрина в лицето на действащия председател на Конституционния съд Борис Велчев (вж. монографията му “Имунитетът по Наказателното право”).

Поради това може да се разглежда повече от критично доколко Гешев е трябвало да ангажира КС. След като все пак дело е образувано, Конституционният съд може да реши, че то е недопустимо дори в хода на самото производство по тълкуване. На второ място, самият КС има практика по въпроса (вж. Решение № 25 от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/95 г.):

“Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.”

Въпросът е защо действащ главен прокурор и екипът му не знаят всичко това, а ако знаят – защо си позволяват да уязвяват президентската институция. За търпеливия читател ще отбележим, че Конституционно право се е учило в полицейската школа в Симеоново, напоследък основен източник на кадри за висши постове в съдебната власт, чийто възпитаник е и Гешев.

Отговор на въпроса защо точно сега прокуратурата се изправя срещу президентството може да ни даде контекстът, а той е следният:

Президентът повдига въпроса за статута на Националната служба за охрана, а темата е повече от чувствителна както за управляващите, така и за поддържащите мнозинството им в НС политически уж опозиционери.

Президентът отваря конституционния дебат, което само по себе си е забележителен държавнически акт, с цел да намери решение на дългогодишните проблеми в областта на съдебната власт. А тези проблеми се изразяват в недостатъчната защита на независимостта на съдиите и тоталната липса на контрол над работата на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Съгласно изнесените към момента обстоятелства Радев преследва легитимна цел – да упражни свое конституционно правомощие за промяна на Конституцията.

По темата за реформа на прокуратурата президентът остава сам – не виждаме конкуренция на идеи, нито от страна на имащите инициативата управляващи от ГЕРБ, нито от страна на БСП. Парламентарно непредставените партии също не излизат с предложения.

И тук идва въпросът за отговорността на главния прокурор и прокуратурата

Към настоящи момент Европейската народна партия (да не се бърка с ЕНП в Европарламента) сезира прокуратурата със сигнал относно действията на главния прокурор и наблюдаващия прокурор. Противозаконното разпространение на СРС е престъпление според чл. 145 а от Наказателния кодекс. Инициативата “Правосъдие за всеки” отправиха сигнал до компетентния да търси дисциплинарна отговорност Висш съдебен съвет. Очевидно е, че има достатъчно данни и законен повод за разследване на действията на главния прокурор има. Но ясна и приложима законова процедура няма. Сега може да се разбере защо познатите партии бяха против конституционната реформа от 2015 г. И защо ГЕРБ мотаят този проблем – ту с питания до Венецианската комисия, ту до Конституционния съд, без здрав аргумент, подменяйки препоръки, истеризирайки по знайни и незнайни медии.

Сред публично представените тези относно случая Гешев-Радев е добре да се намери място и за следните въпроси:

1. Гешев не изглеждаше автентично мотивиран да бъде главен прокурор. Какво го тласна да приеме номинацията, така и не стана ясно докрай. Това, че е трябвало да оправдае доверието на номиниралите го колеги, не беше убедителен аргумент на фона на клетвите няколко месеца по-рано, че никога не би участвал в такова мръсно състезание. Предвид как традиционно се вадят готови разследвания на трупчета, остава въпросът дали и неговата мотивация не е била “вдъхновена” от някоя папка или СРС?

2. Ако горната хипотеза е вярна, защо сме сигурни, че той действа самостоятелно, а не изпълнява просто една поръчка? Все пак президентските избори идват скоро. Може би сред кандидатите ще открием и “мотиваторът” и ще сме свидетели на поредния “предизборен трик” (по Божидар Лукарски).

3. При внимателно вглеждане кои са заместниците на Гешев откриваме, че през 2016 г. настоящият му заместник Красимира Филипова е била зам.-министър на правосъдието на Екатерина Захариева. Явно кадри на ГЕРБ укрепват властта на Гешев. Как за някои магистрати това, че техни близки някога са членували в политическа партия е проблем, а за други, които са заемали политически длъжности не е проблем? Очевидно има такива, които, за да пораснат в кариерата, извървяват тежкия път на закона, а на други просто им върви в живота. Има още много такива примери, включително и на действащия зам.-министър на правосъдието Ахладова.

4. Вместо да избоде очи обаче, Гешев (и този, който ползва или се опитва да ползва прокуратурата) ще изпише вежди. Ако това е най-тежкото обвинение, което могат да измислят на Радев, излиза, че той е изключително принципен мъж, който нарушава (ако го нарушава) веруюто си само в името на любовта! Да не забравяме и, че президентът се ползва с най-високото ниво на доверие от гражданите и подобна история само ще налее в рейтинга му. А на Гешев се налага да събужда нищожно ниското доверие в прокуратурата с обещание за високи пенсии – явно популистките акции не са достатъчни.

 

*Заглавието е заимствано от песента “Колега” на “Ъпсурт”.

 

Ще се радваме, ако подкрепите електронното ни издание, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно – аналитична медия.

 

Подкрепете ни

Може да Ви хареса

ИНТРИГИ

Няма преки доказателства, че той е поръчал разстрела на Манол Велев, но пред съда ще бъдат разпитани няколко ключови свидетели освен вдовицата му Ще...

ИНТРИГИ

Разпитът на бившата шефка беше отложен за следващото съдебно заседание Ходил ли е Васил Божков в Държавната комисия по хазарта и какво е правил...

БЪЛГАРИЯ

Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост Нарушенията, допускани в...

ЗАКОН

Все още никой не знае къде е бившият шефна ББР и дали въобще се издирва Eдин от знаковите бизнесмени на прехода и опасно близък...