Реалната промяна в МВР започва с махането на “чумата” от ръководните позиции, което обаче може да стане чрез редовна власт, казва депутатът от ИТН проф. Николай Радулов
– Г-н Радулов, главният прокурор Иван Гешев се брани с всички сили от парламентарен контрол и дори поиска от Конституционния съд да се произнесе по въпроса. Какво цели?
– Не мисля, че има някаква особена интрига. Иван Гешев от самото начало на избирането му за главен прокурор заяви, че не е много доволен от разделението на властите, и беше показал, че няма намерение да се съобразява с конституцията. Изведнъж сега, обръщайки се към разделението на властите, демонстрира, че може да чете Евангелието както дявола. Ту отзад напред, ту отпред назад, както му е изгодно. Всъщност ще стане онова, което Народното събрание реши, дори да се наложи да се променят текстове на закони, дори да се наложи да се събере необходимото мнозинство за промяна в конституцията. Рано или късно главният прокурор ще трябва да подлежи на някакъв контрол. Ако беше малко по-интелигентен Гешев, вероятно щеше да изтърпи някаква форма на контрол, за да не доведе това негово дърпане и даване на друг поглед на ситуацията, дотам, че главният прокурор да се превърне в чисто административна длъжност.
– Служебният кабинет промени голяма част от висшия и средния ешелон на МВР – и централно, и по повечето места в страната. Тези кадри обаче „изреваха“, че са репресирани и пр.
– Близо 12 г. МВР, а и службите за сигурност претърпяха трансформация, не реформа. Която се състоеше в замяната на всички що-годе отговорни постове в цялата система. Можем да кажем, че системата за сигурност до и малко под средно управленско ниво е овладяна от предишната власт. Бойко Рашков наистина промени някои работи – що се отнася до регионалните директори и служители на главните дирекции. Но той е министър от служебно правителство и това са физическите му възможности. Ако трябва да се гледа за промяна на управлението в дълбочина, би трябвало да бъдат сменени всички ръководни кадри, които са поставени последните 10 г. Те са нещо като „чума“, която разяжда системата. Чак тогава да се мисли за реална реформа в МВР.
Реформа, която да е свързана с факта, че много хора стоят на бюро, а функционалните им задължения са да стоят на улицата. Многобройна е администрацията. Някои оперативни хора превърнаха функциите си само в административни и пр. Получаваме все по-малка защита на гражданите и все повече автори на статистика, задоволяваща ръководството на МВР и на страната. Със статистика няма как да уплашим престъпността и няма как да спечелим войната с организираната или битовата престъпност. Цялото успокоение, което цари в сектор сигурност, не се обсъжда много-много, освен когато стане дума за опазването на границата.
Остават встрани от фокуса на хората фактите например, че битовата престъпност не намалява, а се засилва. Че квартирните кражби стават нагли и ежедневни. Разкриваемостта на подобни престъпления да е едва 10-12%.
– Като говорим за промени в МВР, ще се промени ли нещо и по посока на полицейското насилие срещу мирни граждани? Последните две седмици отново наболя въпросът с бруталното насилие над протестиращи младежи по време на миналогодишните протести.
– Тези скандални записи, които видяхме с побой над деца, са подобни на онези, които бяха пуснати в социалните мрежи миналата година по време на протестите. Не бяха вързани един за друг, но бяха удряни с палки по главата. Включително и журналисти бяха бити.
Несъмнено голямото количество на камери в центъра на София при внимателен поглед и прочит щеше да разкрие допълнителни факти за случилото се. Виждаме, че от камера, която е имала обзор към същото място, никой не е поискал запис. Всичко е било изтрито, тъй като след месец започва нов запис върху старите кадри. Големият въпрос е какъв е интересът на МВР и специалните служби от факти за полицейско или каквото и да е насилие?! Защото на тези кадри би могло да има как граждани оказват насилие върху други. Тоест тези камери са сложени, за да се предотвратяват престъпления и да се разкриват, разбира се. Самият факт, че има такива дискредитиращи записи, че вероятно подобно нещо се е случило и на другата камера, но никой не е обърнал внимание, показва, че или липсва интерес, което не мога да го допусна, или се прикрива.
Записите са били заровени сред много други нищо незначещи кадри. В комисията, в която работим с колегата Николай Хаджигенов, се наложи няколко дни сътрудниците ни да преглеждат купища кадри, които ни бяха предадени с голямо закъснение, за да се отсеят 12-13 мин. Кадри, които всички видяхме. Това е трик, който се прави на много места по света.
– Но когато превишиш правата си или извършиш престъпление, трябва да понесеш отговорността си?
– Това е престъпление, а не превишаване на правата. А онова, което се случва впоследствие с въпросните полицаи, показва линията на управлението тогава. Тя е била по всякакъв начин да бъдат респектирани протестиращите, за да се прекъсне ентусиазмът на протеста. Кадрите с побоищата обаче засилиха мощта на протеста.
– Защо се повдигна и въпросът дали биячите са частни гардове?
– Хората видяха в някои от кадрите лица, които припознават като частни охранители. Но е точно обратното. Не са частни гардове, които участват в охраната на протеста или в опита за неговото потушаване, а са полицаи, които са извън работното си време, някъде заработват допълнително като охранители.
В случая нямаме превишаване на полицейските права или неизбежна самоотбрана. Превишаване е, когато срещу теб има протестиращ, който те предизвиква и те замеря, вместо да го удариш един път с палката, го удряш два пъти. Един път е бил достатъчен да се респектира. Но тук имаме престъпление, защото беззащитни хора, които вече са респектирани, вързани и в безпомощно състояние, бяха изтезавани. По Наказателния кодекс изтезанието е престъпление. Трябвало е да бъдат разследвани всички тези полицаи, вкарани в съда и осъдени. Не е направено, а сега вече е късно.
Факт е, че имаше провокатори, факт е, че полицаите седяха почти 2 часа бездейно, тоест имало е заповед за това и пр. Даде им се заповед да действат, когато провокаторите се махнаха.
– Какво трябва да се промени, за да няма подобно насилие?
– Имам разработена концепция, заимствал съм опит от САЩ и някои западноевропейски държави. Полицаите, които се занимават с охранителна дейност, задължително да носят боди камери върху себе си и те да работят непрекъснато. Така всичко излиза наяве. Самоконтролът на полицая и стриктното изпълнение на функциите му се засилва рязко.
– „Има такъв народ“ внесохте и предложения за реформа в НСО, за която споменахте преди малко…
– Имаме цялостна концепция, която предвижда реформи в структурата на сигурността. НСО не прави изключение. На първо място тя е много затворена за обществото. Ако отворите закона, ще видите, че е много ясно какви са структурите й. Подобно е и при Националната разузнавателна служба. Има направления, отдели, сектори. Не е ясно колко са, какви са, кой ги ръководи и пр. Ако отворите схемата на ЦРУ или ФБР, ще видите пълно описание на структурите, коя с какво се занимава и най-накрая списък на тези, които ги управляват или са ги управлявали. Не виждам защо в едно съвременно общество трябва да има подобно скриване като при нас. Хората, които плащат от собствения си джоб за тези служби, искат да видят резултати.
– Задава се и нова криза към нас, свързана с бежанската вълна от Афганистан. Ще можем ли да опазим границата, толкова камери, дадени бяха милиони за ограда и пр.
– Общо от 2011 г. над половин милиард лева са „хвърлени“ по границата. От тези пари към 300 млн. лв. отидоха за повишаване на граничния капацитет. Стигнахме обаче до куриозната ситуация да няма ток за граничния контрол, защото нямаше пари и нямаше захранване на камерите. Софтуерът е монтиран, но няма кой да го поддържа, тоест цялата система беше направена да се вземат бързо и лесно парите. Следващите 200 млн. лв. се дадоха за т. нар. ограда, която пада. Със същите пари можехме да изградим Великата китайска стена – да я направим със съвременни строителни материали или метална. Сега в Гранична полиция има много заварени проблеми. Знаем със сигурност, че положението по границата е много лошо. Минават много хора. Не е спрял този теч.
Не съм обаче толкова песимистично настроен. От Афганистан, откъдето очакваме особено големи групи мигранти, вълната може да дойде с голямо забавяне, тъй като е труден теренът, през който ще минат. Границите са повече и говорим за семейства с деца, които трудно ще ги преодолеят. Бежанската вълна няма да е толкова голяма и трудна за овладяване сега. Вероятно, ако не се вземат мерки в Афганистан, ние ще имаме проблем следващата пролет и началото на лятото. Дава ни се временна отсрочка.
Проф. Николай Радулов е депутат от “Има такъв народ”. Той е и бивш секретар на МВР (1997-1998 г.) и експерт по национална сигурност, преподава в Нов български университет.
