След година и половина дела Българският хелзинкски комитет (БХК) получи достъп и разпространи публично 23 документа, издадени от трима главни прокурори, някои от които би трябвало да са достъпни на сайта на прокуратурата, но никога не са били публикувани и реално са държани в тайна. Става дума за актове, заповеди, инструкции и методически указания на трима главни прокурори – Борис Велчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев, научи Narod.bg.
От държавното обвинение отказваха достъп до тях с мотив, че инструкциите не са публикувани, защото „не могат да засегнат пряко правата и интересите на трети лица“, но и че оповестяването на тези актове „не само би засегнало правата на конкретни участници в наказателното производство, но би повлияло отрицателно на упражняването на обвинителната функция в досъдебното производство като цяло“.
През месец май организацията публикува списък с актовете на главния прокурор, повечето от които не са достъпни публично. Това стана след като Административен съд – София-град отмени както мълчаливия, така и изричния отказ на прокуратурата да предостави тази информация, припомнят от БХК.
След като се сдоби със списъка, неправителствената организация поиска достъп до съдържанието на актовете в него, както и до още няколко акта (сред които указанието, блокирало достъпа на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства до прокурорски преписки), за чието съществуване има данни в различни доклади на прокуратурата.
Прокуратурата отново отказва да предостави тези документи, но съдът отменя и този отказ, с което държавното обвинение е принудено да предостави документите.
„Списъкът, който ни бе предоставен в изпълнение на съдебните решения изглежда непълен. Остава съмнението, че главният прокурор може да укрие своите актове, въпреки съдебните решения, осъждащи го да ги предостави“, коментира адвокат Диана Драгиева от Програмата за правна защита на БХК, водила делата срещу прокуратурата.
„С един от актовете си главният прокурор произволно ограничава достъпа, не само на пострадали от правонарушения лица, но и на адвокати, до решените с отказ да се образува наказателно производство прокурорски преписки“, посочва Драгиева.
По думите й, въпросът дали да се предостави достъп до тези преписки се поставя в изключителната компетентност на решилия ги прокурор, а това е предпоставка за злоупотреби или, най-малкото, за липсата на отчетност и липса на обществено доверие в работата на прокуратурата.
„Материалите, събрани по тези преписки, не се ползват от защитата на НПК като следствена тайна, тъй като тя обхваща само материалите, събрани в наказателното производство, а в тези случаи е налице именно отказ да се образува такова. Въпреки това достъпът до тези преписки е възпрепятстван в резултат на скрития доскоро едноличен акт на главния прокурор. За тези разпоредби вече сезирахме Върховния административен съд с искане да обяви тяхната нищожност“, посочи Драгиева.
Установяването на незаконосъобразността на укриването на информация от страна на органа, чиято основна функция съгласно Конституцията е да следи за спазване на законността, има своята цена, допълват от БХК. Деловодните разноски, които възлизат на 1530 лв., са присъдени в тежест на прокуратурата или с други думи – на българския данъкоплатец.
