Прокуратурата не проверява откъде лидерът на ГЕРБ е получил вътрешна информация по разследването срещу него за кюлчетата и пачките в чекмеджето
Прокуратурата не проверява откъде Борисов е получил вътрешна информация по разследването срещу него за кюлчетата и пачките в чекмеджето. Той случайно се издаде в интервюто си за bTV, като се позова на главния прокурор Иван Гешев, който обаче не е съобщавал информацията. ”А той каза и още нещо при Полина Паунова. Че от френската банка от съдия-следовател дошло, че едната банкнота не е истинска.
Да съм се притеснявал, че държа фалшиви евро в чекмеджето ли?“, каза Борисов на въпрос дали се притеснява за разследването.
Всъщност главният прокурор каза нещо различно по-рано в интервюто си за „Капитал“. „Това, което на мен ми е известно, но това е неформален разговор, така че не мога да потвърдя дали е вярно. Ще го кажа: Това е от разследването и ми го сподели неофициално, докато обсъждахме кадрови въпроси с един прокурор, но може би не е коректно да го казвам. Да кажем, че ако говорим за тези снимки, които могат да представляват банкноти, са запитани конкретните банки, които би трябвало да са ги емитирали. И отговорът на една европейска банка казва, че такава банкнота не съществува“, заяви Гешев през октомври.
Говорителят на главния прокурор Сийка Милева каза, че не е запозната в подробности с делото за скандала с чекмеджето, защото за него отговаря Софийската градска прокуратура. Говорителката на СГП прокурор Десислава Петрова обаче отговори, че не е гледала интервюто с Борисов и не е наясно с разкритата от него информация, която не е съобщавана досега публично. Тя също така отказа да отговори дали действително има някакъв отговор от френска банка за банкнотата от снимките в спалнята на премиерската вила в „Бояна“. „Не може да се дава така информация на парче. Когато разследването е финализирано, прокуратурата ще съобщи официално“, добави Петрова.
Че теч на информация от разследването срещу Борисов е имало подсказват няколко неща. Фигурата на съдия-следовател е отличителна черта на френската наказателна система. Това значи, че такъв действително може да се е свързал с българската прокуратура, ако има отговор от френска банка. Съмненията затова се допълват и от мъглявото обяснение на главния прокурор Иван Гешев как е научил за отговора на „една европейска банка“ – неофициално в неформален разговор с „един прокурор“, което по принцип не трябвало да казва.
Но дори и френска банка да е отговорила, че не е отпечатвала банкнотата от снимката, това не значи, че тя е фалшива. Ако се водим от публикуваните снимки на парите в чекмеджето, ще видим, че на една банкнота личи ясно хоризонталният сериен номер, който започва с буквата X и продължава с 10 цифри. От Европейската централна банка обясняват на сайта си, че първата буква обозначава печатницата – в случая Мюнхен, Германия.
През януари т.г. държавното обвинение съобщи, че търси правна помощ от Германия, Австрия, Испания и Франция, за да се установи дали централните банки на тези страни са поръчвали отпечатването на конкретните евро банкноти. Това се случи, след като почти година преди това прокуратурата спря разследването за кюлчетата и пачките в чекмеджето с аргумента, че не е успяла да открие кой е авторът на снимките от спалнята.
През юли пък прокуратурата частично оневини Борисов, като изпрати до евродепутатите техническа експертиза, според която снимките и видеото от правителствената вила са манипулирани. Компютърно-техническата експертиза на снимките е установила, че „доколкото анализираните файлове не са оригиналите, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“. Експертите признават, промените в имената и времевите характеристики на файловете са прекалено очевидни – възможно е това да е, за да бъдат открити.
Заключението на вещото лице не е непременно, че снимките са фалшиви, а че има съмнения за истинността им. Освен това държавното обвинение е изпратило въпроси за кюлчетата, които то през цялото време нарича „жълтите правоъгълни предмети“, до Българската народна банка, за да научи продават ли се в страната златни кюлчета, дали се продават, опаковани в прозрачно фолио, и възможно ли е да се отговори кога и на кого са продадени златни кюлчета от същата фирма. „От постъпила информация от Министерството на икономиката става ясно, че не е възможно да се изясни дали са купувани и продавани златни кюлчета с установените в експертизата идентификационни номера“, заключва прокуратурата.
