Прокуратурата е осъдена да плати 800 000 лв. обезщетение на свързвано с Алексей Петров дружество
Интересен казус. За първи път български съд приема, че в резултат на действия на българската прокуратура могат да бъдат причинени имуществени и неимуществени вреди на юридическо лице.
С решение на Софийския апелативен съд (САС) прокуратурата на България е осъдена да плати на дружеството „Голд лизинг“ ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини
Това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес.
Историята
През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.
Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция „Октопод“, насочена към Алексей Петров и контролирани от него дружестрва, през 2010 г., завършила с пълно фиаско.
Още в началото на операция „Октопод“, превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис.
Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.
Това минира работата на дружествата. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н.
Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. През цялото време никой от персонала на „Голд лизинг“ не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.
През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество „Кепитъл лизинг“, но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, „предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими“.
На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ „Голд лизинг“ ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.
Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.
Дело за вреди
Така през февруари 2015 г. „Голд лизинг“ завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество „Кепиитъл лизинг“ завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от „Голд лизинг“ имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.
Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни („противоправно бездействие“), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.
Но според СГС вредите, които са настъпили за „Голд лизинг“, не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството.
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти – „Голд лизинг“ е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт – на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора „Голд лизинг“ от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.
И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.
През 2011 г. „Голд лизинг“ завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. – денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е „пералнята“ на „Октопода“, но след това престава да плаща. По това дело „Голд лизинг“ посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.
По самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.
За „Голд лизинг“ проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на „необичаен търговски риск“, по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.
САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.
