Спомняте ли си, че преди около 4 години тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан заяви, че цитирам по памет: „Формулата на правителството е изчерпана“? Имаше предвид правителството на Орешарски, а няколко дни по-късно то падна. Премиерът подаде оставка. Под въздействието на протести.
Е, сега е същото. Пак има протести, но не пряко срещу правителството, а срещу системата. Системата, чиято формула очевидно вече е изчерпана и времето й изтича. Тя скоро трябва да бъде подменена с нова, по-ефективна. Такава, която ясно и точно може да определи правата и задълженията на всеки български гражданин, но не само на хартия, а и реално. Трябва и ясно да определи как народът да общува с властта и да я контролира. В момента за съжаление нито можем да общуваме с нея, нито можем да я контролираме. Нямаме нужните инструменти, с които може да го правим. Под нужните инструменти имам предвид провеждането на референдуми и всякакъв вид допитвания към обикновения човек с цел да се чуе мнението му. Нали все пак живеем в демокрация? Но за нея малко по-надолу. Нека да се върнем на референдумите. Провеждането на такива бе предложено от Слави Трифонов по време на народното допитване до гражданите, но хората така и не разбраха какво се случи с него.
И в това положение как да очакваме, че хората, от които зависи разрешаването на проблемите в страната да ни чуят? Получава се нещо като в онази приказка „Бог високо, цар далеко“. И единственият начин, по който можем да алармираме, че това, което се случва в страната не е редно или не е правилно – са протестите. Протестите, които в повечето случаи избухват спонтанно, тръгват обикновено от някой малък провинциален град, а след това недоволството се разпространява в цялата страна и някой се опитва да го „яхне“ и да го контролира. Крайно време е и това да се промени. Но за това трябва нова система. Трябват нови хора. Трябва някой с ясна визия за това как да направи тази система да работи за народа, а не за него. В момента е точно обратното. Преди 29 години някой създаде система, която да работи за него, а не за хората. Политиците овладяха властта и направиха така, че тя – системата да работи за тях.
И за тези години се изчерпа. Вече е ненужна, защото не може и не трябва да съществува. В противен случай ще копаем още по дъното.
Да се върнем на демокрацията. Нека си припомним какво точно означава терминът и да се замислим съществува ли такова „животно“ в България? Най-просто „демокрация“ означава народовластие. И по точно – форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация). В България аз виждам само последната. Но и това не е съвсем така. Всички знаем как се правят избори у нас. И как в един момент се оказва, че негласувалите всъщност са гласували. Обаче и през ум не им е минало, че техните гласове са отишли точно за определен кандидат или партия. Но това е дълга тема, която няма да коментираме сега.
В момента демокрацията опира до това да можеш да избираш. Да избираш дали да заминеш за чужбина, където да живееш уж по-добре и да припечелваш що-годе нормални средства за съществуване или да останеш в България, за да работиш за 300-400 лева и да се чудиш как да свържеш двата края. Да се чудиш как да отделиш за сметките за ток, вода, телефон и храна. И ако остане нещо и за теб, за развлечение или забавление ще си доволен. Изборът понякога може да е и дали да си купим нови дрехи или обувки или да останем със старите и извехтелите, за да спестим. Защото никога не се знае кога ще ни потрябват пари. Може би звучи твърде групо и мрачно, но това е чистата реалност, мили приятели! До там се докарахме, и за това не е виновна само властта. Не е виновна и демокрацията, която някои посрещнаха с радост, а накрая се оказа, че надеждите им бяха излъгани, а бляновете за по-добър живот останаха само мираж.
Огледайте се и вижте дали има нещо, което да функционира нормално в тази държава. Добре ли функционира властта, нормално ли функционират институциите? Как се справя бизнесът, ако изобщо е останал такъв? Има ли достатъчно работни места за хората? Нормален ли е размерът на пенсиите, детските надбавки, финансовата помощ за майчинство или пък за деца с увреждания? Отговорът е едно голямо НЕ. Ето за това се вдигна народът. Ето за това протестират и майките под надслов „Системата ни убива“.
Ето за това тя трябва да се промени. Оставки и промяна на системата преди тя да е убила нас и да е унищожила държавата. Народът ще успее и ще я победи. И това ще се случи.
Автор Ерол Емилов
