Много е вярно наблюдението на митрополит Николай за това, че някои от завръщащите се от чужбина българи “са попили презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре готовност да налагат наученото насила с методите на инквизицията.”
Митрополит Николай засяга една изключително важна тема. През последните три десетилетия ние бяхме свикнали да възприемаме Запада като символ на всичко прекрасно, умно и напредничаво. Беше достатъчно да се каже, че нещо или някой идва “от Запада”, за да го приемем безрезервно. В последно време обаче тази вяра е силно разколебана.
От “Запада” съвсем не идват само прекрасни неща и хора. И това, че някой има сертификат за завършено пълноценно образование или двуседмичен курс в западен университет, изобщо не означава, че въпросният някой става за нещо.
Все по-често се оказва, че “западните” българи с нищо не са по-добри от тези, които останаха в България. Даже доста по-лоши се оказват понякога. В това отношение “Продължаваме промяната” е прекрасен пример. Тези хора обичат да парадират с чуждестарнните си сертификати и с пребиваването си, по-дълго или по-кратко, там, “на Запад”.
Парадират, защото смятат, че това ги прави по-умни и по-способни от останалите. Само че практиката показва точно обратното. Повечето деятели на ПП представляват лъскава обвивка, под която се крие…Нищото. Това Нищо управляваше седем месеца. Силно се надявам, че няма да му позволим да управлява повече.
