Френският президент Еманюел Макрон не успява, поне засега, да революционизира Франция, но има Наполеонови планове за европейска революция. Докато неговата партия “Република, напред” (РН) започва кампанията си за изборите за Европейски парламент, Макрон изложи плана си на 22 езика и го публикува в различни вестници из Европейския съюз.
Освен страстния апел да отхвърлим национализма и да защитим европейския проект, предизборният манифест на Макрон съдържа множество конкретни предложения. Повечето от тях ще създадат нови бюрократични структури в ЕС. Европейска агенция за защита на демокрацията ще помага на страните членки да защитят изборите си от кибератаки и манипулация; “обща гранична сила” и Европейска служба за бежанците ще наложат еднаква имиграционна политика в рамките на Шенгенското пространство; Европейски съвет за вътрешна сигурност някак си ще включва и Великобритания след “Брекзит” и ще взема колективни решения по въпросите на отбраната; Европейска климатична банка ще финансира екологичния преход; Европейска агенция за хранителна безопасност ще “подобри контрола върху нашите храни”; Европейски съвет по иновациите ще получи “бюджет, равен на този в САЩ”, за да финансира технологични открития.
За да обсъди всички тези промени, както и вероятно други, които ще му хрумнат по-късно (тъй като последните предложения са различни от тези, които Макрон направи в известната си реч в Сорбоната през 2017 г.), Макрон би искал да свика Конференция за Европа с представители на европейските институции, страни членки, експерти, бизнеса и широката публика. Тя ще има “отворено съзнание, дори спрямо промяна на договорите”. Тази идея се доближава до повторно основаване на съюза с дори повече институции, отколкото той има сега, макар че ако някой се опита да ги изброи по памет, бързо ще се обърка; дори е налице специална страница на ЕС, където човек може да търси европейски агенции – над 40 на брой.
Големи амбиции, не чак толкова големи възможности
Подходът е типичен за Макрон, който изглежда обича да пробва всичко, за да види кое ще проработи. “Le Macronometre”, проект на тинк танка iFRAP, показва, че президентът е инициирал 60 вътрешни реформи, от които три са изоставени, а останалите или се намират в процес на законотворчество или се работи по тях. При осъществяването им обаче тези реформи варират по отношение на изпълнението на предизборните обещания; iFRAP изчислява, че 27 процента от тях са нарушени, 40 процента са спазени в една или друга степен, а 33 процента са напълно изпълнени.
Макрон не е доволен от този донякъде хаотичен резултат, но и французите също. Макар президентът да успя да усмири най-тежката част от протестите на “Жълтите жилетки” с големи отстъпки, РН получава около 22% доверие – почти толкова, колкото “Национален сбор” на Марин Льо Пен. Той се опитва да оправи кашата с т.нар. Голям национален дебат, състоящ се от хиляди срещи на местно ниво и и опити да се съберат оплаквания и предложения онлайн. Събрано е огромно количество материал. Няма начин той да се обработи, без голяма част от допринеслите да останат недоволни.
В европейските избори позицията на Макрон се усложнява от неговото нежелание да се присъедини към никоя от настоящите партии на европейско ниво. Неговата РН беше свързвана с АЛДЕ, либералната фракция, която заема четвърто място по размер в сегашния Европейски парламент, но е по-вероятно партията да се опита да формира нов съюз, който да включва и някои от членовете на АЛДЕ. Очаква се РН да спечели 22 места от общо 705 и ще са необходими огромни организационни усилия, за да бъде осъществен напредък по амбициозните планове на Макрон. Макар че, разбира се, Франция и сега има прекалено силно влияние в Европейската комисия и съвета.
Ще е по-реалистично да се очаква напредък, ако РН се включи в най-голямата група – десноцентристката ЕНП. Също и защото най-важният съюзник на Макрон на европейската сцена – германският канцлер Ангела Меркел – е част от ЕНП. Макрон обаче изглежда просто не е устроен така, че да се включва в клубове, в който той няма да е водачът.
Това ли е “повече Европа”?
Това е жалко. Смислената реформа на ЕС, която ще накара гражданите да ценят съюза повече, би изисквала намаляване на съществуващата бюрокрация, превръщането й в по-прозрачна и по-видимо полезна, вместо да бъде разширявана и да й бъдат поверявани задачи, в които се е провалила до този момент – в голяма степен благодарение на съпротивата на националните правителства. Опитът да бъде реформирана, като се хвърлят произволни нови съставки в супата, е в най-добрия случай донкихотско, а в най-лошия – вредно за европейската кауза. За да постигнат нещо работещо, Франция и Германия, които наскоро подписаха нов пакт за сътрудничество, трябва да се обединят около общ комплект реалистични, солидни предложения. И това се отнася и до основните политически партии, не само до правителствата. Такива съвместни предложения няма да попречат на идеалистичната предизборна реторика, но ще покажат на центристките гласоподаватели какво да очакват в замяна на подкрепата си.
При сегашната ситуация, подходът на Макрон просто дава още аргументи на съперничещите му партии, които се противопоставят на повече европейска интеграция. Ако повече Европа изглежда така, то може би по-малко не е лошо.
Превод: Георги Христов
