Педиатрията в Перник е пред закриване. Педиатрията в Смолян бе в същото положение. Такива съобщения имаше и за врачанската. Колко още педиатрични отделения в страната са пред закриване? Колко болници заедно се детските клиники си отидоха в небитието? А колко педиатри станаха общопрактикуващи?
Все още има кой да лекува децата и внуците ни. Но утре, вдругиден ще има ли? Национална педиатрична болница може и да има. Така обеща правителството. Може да е последен писък на модерното медицинско оборудване. Ще има ли в нея педиатри? А неонатолози, детски сестри?
В социалните медии се завъртя (макар с грозни правописни грешки!) анекдот, че ако нямало 10 ноември 1989 г., нечий ред за “Лада” щял да дойде днес. Но никой не казва, че ако нямаше 10 ноември, щяха да се раждат много повече българчета у нас, щяха да бъдат лекувани по родните си места от детски лекари, вместо да бъдат извозвани до София, Пловдив, Варна…
А децата ни намаляват. През 2018 г. пак са с над 7850 по-малко от 2017 г. Та, за какво са на България педиатри? И без това за лечението на тежко болните деца държавата плаща или оскъдно, или когато е късно, а родителите събират пари чрез “Зов за помощ”, за да търсят помощ в чужбина. Фондът за лечение на деца след дни отива в НЗОК, за да… се пестят пари. Кувьози за недоносените купуват от “Българската Коледа”, а самите недоносени оцеляват благодарение на ината си, на извънредните грижи на шепата неонатолози и педиатри и на любовта на родителите си. Но след още малко време кой в България ще се грижи за тяхното здраве?
България е една от страните, получили най-много пари от еврофондовете за реформиране на здравната си система. Жалко! Защото множеството реформи не доведоха до нищо добро. Поне за детското здравеопазване. А ако детето ти е болно и държавата не го брои за човек, как да спечелиш битката за душата му?
