Ето какво направиха със страната ни привържениците на Брекзит: национално унижение, произведено във Великобритания
Брекзит е най-голямата мирновременна криза, пред която сме се изправяли, а Брекзит без сделка може да предизвика извънредна ситуация в държавата. Дълбочината и мащабът на разделенията и крехкото мнозинство в подкрепа на напускане на Европейския съюз означават, че най-разумната стъпка би била да се отложи решението, да се завършат преговорите и тогава да се произведе референдум.
За съжаление този вариант е неизпълним. Но именно в следващата фаза на преговорите ще бъдат избистрени детайлите около бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. В зависимост от онова, което се случи на тези преговори, може фактически да няма промяна на настоящия ни статут, а в такъв случай какъв е смисълът от напускането? Или, което е много по-вероятно, привържениците на Брекзит ще поискат значителни промени, които да отразяват собствените им възгледи – виждания, които ще ужасят и изплашат по-голяма част от избирателите, когато те осъзнаят мащабите на това, което се случва.
Всъщност поддръжниците на Брекзит искат да разрушат по-голяма част от онова, което смятаме за опора на цивилизования живот в съвременния свят.Произвеждане на референдум сега поне ще даде възможност на хората да реагират на осъзнаването, че лесните и лековати обещания от преди три години са се изпарили.
Сумата от допълнителни 350 милиона лири на седмица за Националното здравеопазване се превърна в 39 милиарда лири като цена на Брекзит, а всяко пени от тях ще бъдат заеми, взети от сегашната политическа върхушка, но ще бъде изплащано от младото поколение, идващо след тях.Самият аз съм против всички предлагани компромиси, от варианта “Норвегия плюс” до оставане в Общия пазар 2.0 и споразумение, подобно на това на ЕС с Канада.
По един или друг начин те ще ни направят втора категория граждани във втора категория държава. Депутатите правилно отхвърлиха заплахата от Брекзит без сделка, което предотвратява катастрофален вариант. Всички други варианти и половинчати решения не устройват никого. Само нов референдум ще ни даде шанса да останем в ЕС и да продължим курса, който следвахме толкова успешно през последните 50 години.
Както казах на протестиращите миналата събота на демонстрацията в Лондон, отхвърлям с презрение нашия имидж на остров, обвит в националния флаг, възхвален в прочутата фраза, вдъхновила мнозина със смелия дух на Уинстън Чърчил през 1940: “Много добре, сами сме”. Аз съм свидетел на това. Видях как армията ни се изтегля, как градовете ни са бомбардирани, конвоите ни потопявани. Чърчил направи всичко по силите си да излезе от тази изолация. Да останем сами никога не е било надеждата или желанието на Чърчил: това бе страхът му.
Сега се връщам назад в годините: 70 години мир в Европа, 50 години партньорство между Великобритания и останалата част от ЕС. Фашистите са изчезнали от Испания и Португалия, полковниците – от Гърция. Сега имаме 28 демокрации, работещи заедно на основата на споделен суверенитет, които постигат много повече от онова, което бихме постигнали поотделно. Не забравяйте, че именно спомените от войната в Европа положиха основите на днешния ЕС. Маргарет Тачър би била ужасена да види Великобритания изключена от европейската общност. Тереза Мей се втурна през Ламанша миналата седмица, единствено за да бъде изключена от срещата на бившите ни партньори и да се изправи пред избора на по-малкото зло. Ето какво направиха със страната ни привържениците на Брекзит: национално унижение, произведено във Великобритания, произведено от Брекзит.
Великобритания не може да избяга от днешните глобални реалности, от един все по-малък свят, заплашен от тероризъм, международно избягване на данъци, гигантски корпорации, суперсили, масова имиграция, от възхода на крайната десница, климатичните промени и цял куп други опасности. Наш дълг е да им противодействаме, като се опрем на нашите постижения в областта на мира и сигурността, които ЕС ни е дал, да запазим търговските си връзки, където е належащо и да запазим мястото си в центъра на световната сцена.
Носим отговорността да оставим и предадем на младото поколение страна, която е по-богата, по-силна и сигурна, отколкото сме я наследили. Да направим това в партньорство с Европа е наша съдба, а не да се потопим в самотния свят и заблудата, която ни предлага Доналд Тръмп като лесен изход. Камарата на общините е разделена и това отразява, случващото се във всяко селце, всяко градче и във всеки голям град във Великобритания. Но депутатите все още могат да си свършат работата и мнозина от тях ще го сторят въпреки своята партийна лоялност.
Те ще направят това, което смятат за правилно. Сега те носят още по-голяма отговорност да го сторят, защото с Тереза Мей на практика е свършено. Тя остава лидер само на думи, именно защото вече няма контрол върху събитията. Аз съм скептичен към това да се “сменя коня” по време на състезание, а състезанието за лидер на торите ще бъде още едно голямо безумие, но такива са реалностите.
*Авторът Майкъл Хезълтайн е бивш вицепремиер от Консервативната партия.
