До евровота остават цели 46 денонощия. Предостатъчно време, за да научим как на непазарни цени с жилища са се сдобили и приятелите по маса на третите братовчеди на зълвата на баджанака на последния от двамата независими народни представители в действащия парламент.
По никакъв начин не омаловажавам моралния проблем политици от всички партии, магистрати и всякакви държавни служители да купуват евтини апартаменти от частни фирми. Най-малкото, защото съм на достатъчно години, за да знам отлично, че безплатен обяд няма.
Вече втора седмица обаче се чудя защо чак сега изповядването на сделки на занижени цени се превърна в проблем? Нима за някого е било тайна, че това е постоянна практика в последните 25 години? И по-интересен е въпросът: Сега заради евроизборите ще развалим ли тази популярна далавера, или само ще си поиграем за малко на компромати и като мине вотът, всичко ще продължи постарому?
Защото сделките на непазарни цени, които ощетяват най-вече бюджета, очевидно устройват всички политически партии, дори и тези, които отдавна не са в Народното събрание. Иначе за изминалите 25 години имаше предостатъчно време тази практика да бъде прекратена чрез удачни законодателни промени.
Сега са модерни “сделки подаръци” на ниска стойност. Когато управляваха демократичните сили, се купуваха много яки апартаменти с евтини компенсаторки. По време на тройната коалиция пък бяха много модерни заменките. Толкова бяха модерни, че се правеха по няколкостотин на ден, особено в последните дни от управлението й. Крайната им стойност надхвърли 2 млрд. лева и Европейската комисия ни заплаши със санкции, но Корнелия и Елена нямат памет за неудобна фактология.
Така че в годините на прехода само се сменяха партиите, а с тях и схемите. Но политиците винаги бяха в далаверата, както се изразяват хората. При официализирането на имотните сделки обаче в схемата участва и целокупният български народ. По-лесно е да се блъснеш в квантов физик на улицата, отколкото да срещнеш собственик на апартамент, който го е купил по документи на истинската цена.
А причините за това са две – високите такси и уникалният статут на нотариусите в България. За всяка сделка в София например се заплаща 2,5 процента местен данък. Това е много сериозна сума, която купувачът трябва да отдели и, съвсем естествено, всеки търси вариант да обяви занижена стойност на сделката и в най-лошия случай да плати по данъчна оценка на имота, която обикновено е много по-ниска от реалната.
Въпросът е стои ли някаква услуга от страна на държавата (общината) зад местния данък, който се прибира от всяка покупко-продажба? Отговорът е – не. Не само, че няма никаква услуга, но и още в края на първата година собственикът започва да плаща данък сграда заедно с таксата “смет”.
В Италия например също има местен данък при сключването на имотна сделка, но пък след това не се плаща данък сграда, ако това е единственото ти жилище, а само такса за почистване.
Така че, ако държавата иска да прибира истинските проценти, нека да даде нещо насреща. Същото се отнася и за нотариусите. Преди известно време написах, че те са „паразити на хранилка“ и още държа на думите си. Нотариусите вземат при имотните сделки 480 лева плюс 0,5 процента от горницата над 50 хиляди лева или 730 лева плюс 0,2 процента от горницата над 100 хиляди лева. Но най-страшното е, че след като те оберат с тлъста комисиона върху крайната цена, те не носят абсолютно никаква отговорност по сделката – освен факта, че вие и продавачът сте се явили доброволно пред тях.
Но ако се окаже, че има и друг собственик или още някакъв си проблем с имота, нотариусът се превръща в известната маймунска композиция – “Не знам, не чух, не видях.” Той не носи абсолютно никаква отговорност за това, че е изповядал незаконна сделка, защото имотът има друг – законен собственик.
Кажете, само аз ли си мисля, че за тази никаква работа е несправедливо нотариусът да получава толкова много пари? Без да се спирам на всички останали такси, с които законодателите са им дали възможност да дерат всеки ден хората, чудя се само, не е ли време така любезните към тях депутати да променят закона и да ги накарат да правят истински, обстоятелствени проверки по всяка сделка, както работят колегите им в чужбина? За да заслужат най-накрая парите си.
Чудя се също така, когато прокуратурата в момента извършва проверки по всички нашумели апартаментни сделки, няма ли да разследва и нотариусите?
Да декларираш сделки на занижени цени, за да плащаш по-ниски такси, а по-късно и данъци, е престъпление. А не е ли престъпление и да изповядваш сделки на недействителни цени?
Нотариусът не е ли съучастник в тези афери?
Ако “Апартаментгейт” не е само предизборен скандал, и властта има действително намерение да прекрати порочните практики при купуване на имоти, трябва да анализира достатъчно критично статута на българския нотариус. Защото той е гарантът по всички тези сделки.
Слави Ангелов
