“Конституцията оставя възможност на президента да прецени дали ще се съгласи с този избор (на Иван Гешев за главен прокурор – бел.ред.), който беше извършен по странен начин, или да се съгласи с аргументите на хората извън сградата на ВСС, които са и днес по площадите”.
Това каза пред БНР съдия Здравка Калайджиева – правозащитник и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 2008 до 2015 г. Според нея пред президента Румен Радев стои само моралният избор дали да върне, и то мотивирано – като обясни защо той не е съгласен, или да потвърди, било то с мотиви или без мотиви, избора на Висшия съдебен съвет.
“Проблемът е дали някога някой ще инициира сериозна реформа, която да елиминира тази хегемония на прокуратурата и методите, с които тя се ползва, включително и безнаказаност”, каза Здравка Калайджиева.
По думите ѝ в изявленията на Иван Гешев е имало много заявки за непознаване на правата на човека и гаранциите, които българското правосъдие трябва да предостави за тяхното спазване.
“Станахме свидетели на нападки срещу плурализма, срещу правото на защита, на пряко нарушаване на презумпцията за невиновност, посочване на лица, които ще бъдат мишени на правосъдието. Бяхме свидетели на погазване на основни принципи на Конституцията”, уточни тя в интервю за предаването “Преди всички” по “Хоризонт”.
По думите ѝ това е тревожно, защото главният прокурор е методически ръководител на всички прокурори в страната. Той би трябвало да насочва работата на прокуратурата в посока на спазването на правата на човека, а не на тяхното пренебрегване в интерес на работата на прокуратурата.
Според съдия Калайджиева единодушната номинация за Гешев от всички членове на Прокурорската колегия във ВСС е било заявка, че няма да приемат друг кандидат. Тя припомни множеството писма, изпратени от различни организации и структури, в подкрепа на Гешев. “Тези пози напомнят на партийни събрания на БКП по месторабота. Не смятам, че това може да бъде лицето на прокуратурата, защото представата за железния юмрук на партията, който беше характерен за еднопартийните условия преди 1989 г., в многопартийни условия може и лесно се превръща в инструмент, бухалка за разправа с политически и икономически опоненти. Това не е борба за законност, това е сплашване”.
