„Нова вълна от мигранти заплашва да залее Европа. Два милиона бежанци са готови да се втурнат към страните от ЕС от сирийския Идлиб, където „нечовешкият режим на Асад“ с подкрепата на Русия „безразборно бомбардира цивилното население“. Тази апокалиптична версия на събитията в Сирия представи вчера пред медиите френският президент Еманюел Макрон. И веднага възникнаха въпроси. Защо всеки път, когато сирийската армия освобождава нов регион на Сирия от ислямистите, западните лидери започват да предсказват апокалипсис и доколко са верни тези прогнози? Има ли изобщо толкова хора в Идлиб и защо някои очаква, че всички ще се втурнат към Европа след освобождението на провинцията и след края на боевете в района?
Изявлението на Макрон дойде след срещата на високо равнище на ЕС. Между другото, срещата на върха се провали – европейците се опитаха да решат как да компенсират бюджета на ЕС, след като загубиха 11 млрд. евро британски вноски след Брекзит. Не се разбраха кой ще трябва да плаща повече и кой ще получава по-малко, всички лидери бяха готови да се борят за парите си докрай.
И в този момент Макрон повдигна темата за Идлиб. „Ситуацията е изключително опасна. Още двама турски войници загинаха вчера, тоест има десетки от началото на офанзивата. Това може да доведе до неконтролирана военна ескалация. В резултат на сблъсъците в Идлиб сме изправени пред нова миграционна криза. Разговарях с редица неправителствени организации, те смятат, че 2 млн. души се намират там в изключително опасна ситуация или са станали бежанци“, заяви той пред журналисти.
„Виждаме, че в Идлиб се случва хуманитарна катастрофа. Виждаме, че силите на режима (законният сирийски президент Башар Асад – б.а.), подкрепени от Русия, продължават офанзивата си и виждаме редица рискове. Виждаме хуманитарна катастрофа, виждаме унищожени болници и хуманитарни лагери, което е напълно неприемливо “, продължи Макрон.
Ако слушаме Макрон, в Идлиб няма бойци. Само цивилно население, което систематично е унищожавано от Дамаск и Москва. По някаква причина сирийската армия и военновъздушните сили на Руската федерация особено усърдно унищожават инфраструктурата на територия, която скоро ще попадне под контрола на сирийското правителство. Изобщо не е ясно откъде са се взели турските войници. Възможно е да са раздавали хуманитарна помощ.
Макрон, както и много други западни политици, напълно пренебрегва неудобните факти и цели да въздейства върху емоциите на непросветената публика. Няма значение, че настъплението на сирийската армия в Идлиб е резултат от обстрела от ислямски бойци, които не са смятали да се съобразят с примирието, предложено от Русия и Турция.
Няма значение, че по време на цялото съществуване на зоната за деескалация в Идлиб, Анкара не си мръдна пръста да разоръжи тези бойци и да осигури мирното интегриране на най-умерената част от тях в сирийската държава, което щеше премахне изобщо необходимостта от военно освобождаване на региона. Няма значение, че след началото на освободителната офанзива в провинция Идлиб от страна на Русия и силите на Асад, Турция започна спешно и панически да прехвърля там военна техника и армейски специални сили, за да подкрепи бойците, опитвайки се да запази статуквото и илюзорния си контрол над Идлиб.
Освен това, пренебрегвайки фактите, Макрон посочи много конкретна цифра – 2 млн. бежанци. Откъде ще се вземат тези бежанци и има ли изобщо толкова хора в Идлиб?Според официалните данни на Сирия, населението на цялата провинция Идлиб в периода непосредствено преди войната е било 1,5 млн. души (данни от 2011 г.). Впоследствие само ООН има данни за броя на цивилните в Идлиб, на които може да се вярва.
За да получим най-новата информация за ситуацията в тази провинция, се свързахме с Йенс Ларке, официалният представител на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Отговорът му е следният: „Според последните оценки на населението на региона от юли 2019 г. (тоест преди настъплението на сирийската армия, която вече е освободила значителна част от провинцията), в Идлиб и околните райони има около 840 хил. цивилни. Тогава? За какви два млн. бежанци от Идлиб говори Макрон?
Няма абсолютно никаква причина да се съмняваме в професионализма на статистическите изчисления и методите на ООН.
Да, страданието на цивилното население по време на войната, от която и страна на фронта да са хората и независимо колко са, е страшно. Да, хората трябва да бъдат изведени, спасени, хранени и лекувани. Да, военните и бойците са задължени да оказват помощ на цивилни и да се стремят да избегнат цивилни жертвит. Но в действителност, уви, изкушението на бойците да се скрият от обстрела зад цивилните е твърде голямо, така както изкушението на политиците да използват хуманитарни проблеми, за да прокарват целите си.
В момента именно ислямските терористи, прикриващи се зад местните хора като жив щит, блокират всички пътища за извеждане на сирийските граждани чрез организираните от Центъра за помирение на враждуващите страни хуманитарни коридори до контролно-пропускателните пунктове.
А за „миграционните опасения“ на Макрон си има друга причина. Но тя не е в Сирия, а в Турция. Работата е там, че турският президент има мощен коз срещу европейските страни, които в момента Анкара активно обработва, за да окажат натиск върху Русия за незабавно прекратяване на военните действия в Идлиб.
В лагерите на територията на Турция в момента има около 3,5 млн. сирийски бежанци, на които Ердоган блокира пътя към Европа през 2016 г., като част от споразумение с ЕС, с което успя да спре най-острата миграционна криза в историята на Европейския съюз. В замяна Брюксел плати на Турция 6 млрд. евро „за издръжката на бежанците“. В същото време Брюксел обеща на Турция и безвизов режим, но не спази думата си, тъй като водещите държави от Европейския съюз, включително Германия и Франция, блокираха това решение.
Сега в преговорите с европейците Ердоган иска от тях да работят за спиране на руското настъпление в Идлиб, заплашвайки с миграционните потоци от тази провинция.Докато той всъщност възнамерява да пусне през западната си граница от турските лагери няколко милиона сирийци, които стоят в Турция от години и все още неистово искат да стигнат до Европа. Лидерите на Германия и Франция прекрасно разбират това, но предпочитат да не наричат нещата с истинските им имена. Друго си е да обвиниш Русия и Путин.
И последно: Освобождаването на последната крепост на ислямистите – Идлиб, от руските сили, ще сложи края на войната в Сирия… и то с бляскава военна победа на Асад. Тоест, след 6 години стигаме до онова военно решение на конфликта, което е крайно неприемливо за Запада. Между другото, западните лидери не говореха през цялата война, че „конфликтът в Сирия няма военно решение“. Започнаха да го правят от момента, в който сирийската армия, с подкрепата на руските военновъздушни сили, обърна хода на войната и започна да постига победи, освобождавайки постепенно и една по една завзетите от ислямистките банди териториии на страната.
Перспективата за съвсем скорошно прекратяване на войната в Сирия не се харесва на много играчи. Турция би трябвало да очаква с нетърпение възможността да върне всичките ония 3,5 млн. сирийски бежанци на своята територия в Сирия. Но не е така. В действителност Анкара се стреми с всички сили да запази влиянието си върху граничните сирийски територии заради проблема си с кюрдите. А и с края на войната Ердоган губи едно от основните си средства за рекет срещу Европа – бежанската заплаха.
САЩ пък могат да поддържат присъствието си и контрола върху осеяната с нефтени кладенци Североизточна Сирия, само докато страната се намира в състояние на хаос и война. След това ще трябва да изтеглят войските си, ако не искат конфликт с Москва и Дамаск. И ще изгубят контрола си върху сирийския нефт.
Обемът на реалните икономически загуби и пропуснати ползи за Анкара, и за Вашингтон ще е голям. Но по-сериозният проблем е, че от политическа и имиджова гледна точка окончателната победа на Дамаск за САЩ и Турция ще е катастрофа. Европейците възприемат ситуацията в Сирия по абсолютно същия начин. Те нито печелят, нито губят от продължаването на войната в Сирия (всички бежанци, които можеха или въобще желаеха да напуснат Сирия, отдавна го направиха), но след почти 8-годишни политически изявления от типа: „касапинът – анти-демократ Асад трябва да бъде свален“, ще бъде много болезнено за тях да видят възстановяването на държавността под ръководството на същия този Башар Асад, който ще даде максимални икономически преференции на Русия, а тях ще натири.
