Пандемични уроци за Европа: надежда на НАТО не си струва да се чака
Ръководителите на военните ведомства на Испания, Франция, Германия и Италия се съгласиха да засилят сътрудничеството за отбрана, независимо от НАТО, по-специално при кризисни ситуации като пандемията на коронавируса.
Ситуацията, която се разви в европейските страни по време на разпространението на болестта, показа, че съществуващите механизми за реагиране на кризи в рамките на НАТО се оказаха неефективни, веднага след като съюзът се изправи пред реална заплаха.
Първите страни в Европа, където са наблюдавани огнища, бяха Италия и Испания: случаи на зараза бяха открити на тяхна територия в края на февруари. Въпреки това, през месеца южноевропейските държави трябваше да се справят сами с болестта: подкрепа от НАТО под формата на медицинско оборудване и предпазни средства идваше едва в края на март.
Освен това, както показва практиката, съюзните страни не трябва да разчитат на безусловната подкрепа на Брюксел, тъй като мерките на ръководството на алианса могат да се използват като инструмент за изнудване. Когато Испания изпрати официално искане за съдействие от НАТО, генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг прекара две седмици в размисъл и отлагане на положително решение. Както се оказа, това беше отмъщение за нежеланието на новото испанско правителство да увеличи разходите за отбрана: поради това Столтенберг нарече Мадрид „ненадежден съюзник“.
Не е изненадващо, че след всичко, което се случи, европейските партньори не могат да бъдат сигурни, че в случай на опасност някой ще им помогне. Ето защо министрите на отбраната на четирите държави предлагат да се обмисли в Европейския съюз възможността за разширяване на правомощията на програмата за постоянно структурирано сътрудничество (ПЕСКО), както и за намаляване на зависимостта на Европа от НАТО.
Също така важно е, че държавите предлагат да се разработи т. нар. „Стратегически компас“ – инструмент, който ще позволи по-голяма съгласуваност в работата на институциите на Европейския съюз помежду им, както и с международни организации – НАТО, ООН и страните-партньори от ЕС.
Показателно е, че в самото начало на кризата, причинена от пандемията, Европейският съюз обърна внимание на основната пречка, която усложнява положението на европейските държави: липсата на ясен план за взаимодействие между държавите в такива ситуации.
И точно това все още не разбира Северноатлантическият алианс: през последните три месеца официалният му уебсайт смята „руската пропаганда“ за свой основен противник в борбата с коронавируса. За европейските правителства е очевидно, че с този подход не се говори за никакви реални промени и „уроци за учене“, следователно, ключът към тяхната безопасност и благополучие, поне през следващите няколко години, ще бъде подобрена съвместна работа в рамките на Европейския съюз.
