Има едно дъно, с което – харесва ни, не ни харесва – някак сме свикнали. За десет години се понаучихме. Свикнали сме с простотията, свикнали сме с това министър-председателят да говори като каруцар, привикнахме на фалшиви новини и се научихме да бъдем на 111-то място по свобода на словото.
Не се научихме обаче, че тези, които ти предлагат да си на дъното, винаги ще ти предлагат ново, още по-голямо дъно.
Вчерашният ден ярко изпъкна с простотията си. И то, изпъкна на фона на множество просташки дни, на фона на които не се изпъква лесно.
Самият факт, че г-н Борисов се хилоти като не знам какво, обяснявайки, че ни е разглезил, задето строи пътища (и съдейки по самите пътища, очевидно доста некадърно ги строи), е напълно неприемлива. Да има хубав път, не просто читав, е изискване на съвременната европейска цивилизация. Това е стандарт, а не епично постижение.
Борисов е в кампания, която всички ние плащаме. Аз разбирам неговия стремеж да бъде преизбран, да има “Борисов 4”, след което дори да има “Борисов 5”, след което най-вероятно нищо няма да има. Защото, като гледам как падат камъни и свлачища и как се ронят магистрали, не изглежда трайно сътвореното от Галения от трима папи.
Все по-трудно ми е да разбера хората, които гласуват за човек, който по такъв безобразен начин твърди, че ни е разглезил. И това няма нищо общо с това дали си от центъра на София, или от най-зачуканото село, няма общо с това дали си богат, беден, или пък просто се справяш.
Това има общо със собственото достойнство. И хората трябва да разберат, че Борисов разрушава достойнството, превръщайки ги в благодарни просяци.
Но, както беше написал някой в нета: “Извинявам се на Борисов, не бил той най-прост”. Марешки, който подписа нова конституция, без да я е отворил, и който говори откровени лъжи, задмина Борисов с 200 по простотия.
Тези двамата са съставните части на съвременния политически елит. Идват избори и това трябва да се промени. Не се оставяйте в ръцете на подобни хора.
Защото пътищата не са разглезване, а популизма с безплатни лекарства не е здравеопазване, нито пък грижа.
Най-впечатляващото у тези двамата е арогантността.
Martin Dimitrov
