Жив е той жив е, там зад волана,
потънал в пот кара и пъшка…
Премиер с прободна на гърди рана,
премиер, без доблест и сила мъжка….
От дни немил-недраг се скита
из държава на две сломена.
Очи тъмнеят, тяло залита…
Уста проклинат цяла вселена.
Фучи премиерът, а на небето
слънцето спряло сърдито пече.
Трактор скрибуца нейде в полето,
а времето страшно тече ли, тече…
Денем му сянка пази Севдица
и покорно му задника ближе,
зад него министър-граблива птица
също задник премиерски в джипката лиже!
Но съмна вече и от Балкана
джипката слиза отново в полето,
и мандра за крадене веч‘ не остана,
а помощ не иде и от небето…
