Навремето някои са предлагали на народа да се дават пасти. Ние пък получаваме магистрали. Така беше с Борисов, това предвещава и Слави Трифонов с приоритетите, които представи тази седмица.
Кеф ти магистрали, кеф ти нови детски градини – важното е да се строи. Не че няма нужда от грижа за децата и всякаква инфраструктура (въпреки петстотинте милиона километри на Борисов). Но проблемите на България не опират само до повече пътища.
Да строиш неща е хубаво. Обаче това не е план за управление на страната. Какво ще правим с корупцията, която трайно ни запрати на първо място на подиума сред най-бедните държави? Проспахме ли разкритията на служебното правителство относно кражбите именно в сферата на строежа на пътища?
Ако е така нека ги припомня. В последните години от бюджетна гледна точка приоритетите на държавата са били пътища, сгради, ЖП инфраструктура и енергетика. В повечето случаи те са финансирани БЕЗ обществени поръчки. Един красноречив пример е Агенция „Пътна инфраструктура“, която разполага с 5,5 милиарда лева (да, милиарда). КОЙ знае в чий джоб или чие чекмедже се озовават тези пари.
Чудя се какво точно ни предлага Слави Трифонов с тези строежи, на които явно придава голяма важност. На мен ми звучи като „още от същото“. Неловкият ПР и думи като „рязко подобряване“, „изкореняване“, „решаваща мярка“ и пр. не удържат дълго, стига човек да анализира сам за себе си казаното.
Горчивата истина – отвъд магистралите – е, че ние, българите за пореден път сами се поставяме в ситуацията на пленници на силния на деня.
Време е да осъзнаем, че изборът ни не е между ГЕРБ и ИТН. Не е нужно да „верваме“ на (привидно) по-малкото зло. На България ѝ трябват държавници, които да работят за общественото благо, а не за себе си, водени от собственото си его. Хора с визия за бъдещето ни, които да намерят партньори, да запретнат ръкави и да ни покажат без недомлъвки и задкулисни сделки, че с общи усилия всички ще успеем да излезем от тинята. И да, аз вярвам, че това е възможно.
