Трудно ми е да осъзная още видяното от трибуната на НС сутринта, но напират смесени чувства.
Това сега какво ли беше:
1. Некадърност?
Вадиш като единствен аргумент срещу позицията на другата преговаряща страна компромат за трето лице, несвързано пряко с преговорите.
2. Глупост?
Изваденият компромат сочи непригодност на лицето за министър, което ти три пъти си поканил за такъв.
3. Неопитност?
Десет пъти повтаряш, че нямаш връзка с ДПС и атаката ти “съвпада” със същата от страна н ДПС.
4. Незрялост?
С вадене на компромат от парламентарната трибуна дискредитираш твоя съвсем скорошна кандидатура, горейки мостове за съглашателство с другата преговаряща страна в наивен опит да хвърлиш цялата вина върху нея. Че и го заявяваш в прав текст с очакване накой да се хване.
5. Простащина?
За пореден път се хвърлят конкретни обиди към опонентите, в случая уж потенциални партньори и съмишленици (мръсни хора).
6. Зависимост?
Вече е време за открити действия в защита на статуквото без значение, че маските падат. Т. 3 с друг прочит.
7. Някакъв извратен микс от два или повече елемента описани по-горе, който не обещава нищо добро.
И най-злокобният от всички сценарии – създаден си да рушиш процеса на възстановяване и вкарване на страната в правилните релси на успеха, за което всичко демонстрирано и описано по-горе е само набор от инструменти.
