Темата ще става все по-трудна заради политическата й употреба, коментира вицепремиерът по еврофондовете
Темата със затварянето на въглищните централи като част от прехода към нисковъглеродна икономика ще става все потрудна, защото е много изгодна за политическа употреба. Няма консенсус по нея, а Брюксел не разбира защо служебно правителство не следва да поема такъв ангажимент. Трябва да решим дали да поемем ясни ангажименти или да се откажем от парите от ЕС.
Това заяви в предаването „Лице в лице“ вицепремиерът по еврофонодевет Атанас Пеканов. От думите на Пеканов се разбра, че именно липсата на рещение по затварянето на въглищните централи е основната причина България да не праща в Брюксел Националния план за възстановяване и устойчивост. Не е ясно дали това изобще ще се случи до предстоящите президентски и парламентарни избори. Съдбата на въглищното производство се оказа и първата разделителна линия между досегашния служебен кабинет и поелите към партийно строителство Кирил Петков и Асен Василев. Двамата се обявиха за запазване на въглищния комплекс около „Мими марица – изток“ и против идеите за газификация на „ТЕЦ Марица Изток“ 2 – един от големите проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост, лансиран именно от служебното правителство.
Ние можем да се откажем от тези пари и да решим да пазим въглищното производство, но това не ми се струва в крак с времето. Има много сериозно финансиране от 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход само за въглищните региони – Стара Загора, Кюстендил, Перник, с тях трябва да направим така, че да защитим хората от региона и да им предложим работни места със съизмерима заплата спрямо досегашните, коментира Пеканов. Според него България целенасочено е била уклончива по темата и е давала само общи обещания на Брюкссел и в стратегически документи без никакъв ясен график и ангажимент как реално ще постигне въгледордно неутрална икономика. Необходима е ясна стратегия, сядаме да работим по нея, макар че това е трябвало да се случи преди години, обясни Пеканов.
Той се разграничи от бившия си колега Асен Василев и за рисковете от дългова спирала покрай влизането на България в еврозоната. Василев за пореден път предупреди при сдаването на поста, че с влизането в зоната България ще загуби “усмирителната си риза” във фискалната политика. “Няма риск от дългова спирала, който да произтича автоматично от членството. И преди, и след членството дълговата политика, дефицитите остават национална политика в правомощията на правителството. Има държави, при които кризата съвпадна с влизането в зоната и се стигна до дългова спирала, но това е съвпадение”, коментира Пеканов. Според него тези скептични гласове не създават риск от забавяне на процеса на подготовка за членство в еврозоната, но е необходим много по-сериозен дебат и запознаване на обществото с отделните предимства и рисковете.
