“Домакинът на дом №2 на Старгородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше против кражбите, но той не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузички винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта.”
(“Дванадесетте стола” – Иля Илф, Евгений Петров)
Крадеше и никак не се срамуваше
Банкянската нагла и безпросветна Мутра!
Остап Бендер – „Той обичаше и страдаше – обичаше парите и страдаше от тяхната липса.“
Той не можеше да не краде!
Крадеше постоянно и неговите свински бузи никога и в най-малката степен не усещаха руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта!
И никак не му дремеше от Наказателния кодекс-
щото Главният прокурор беше негов човек!
И цялата – назначена лично от него –
мръсна, воняща и крадлива гербаджийска камарила!
“Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме!”
(Бойко Борисов)
Остап Бендер:
“Животът, уважаеми госпожи и господа съдебни заседатели, е проста работа, но не е за прости хора.”
НИКОЛАЙ РИЗОВ
