Изборът на младеж за председател на парламента е малко озадачаващ. Сигурен съм, че младостта трябва да се поощрява и насърчава. Искрено се радвам на многото нови млади лица в Събранието.
Но не съм сигурен, че точно позицията председател на парламента се нуждае от младежко дръзновение. Аз не знам нищо за този младеж. Много малко са и публично известните за него неща. Предполагам, че 99% от колегите ми знаят точно толкова, колкото и аз. Знам само, че когато България тръгна към Европейския съюз, той най-вероятно е смятал, че Рафаело, Донатело и Леонардо са костенурки…
Поради възрастта си, не поради неосведоменост. Нямам никаква информация за професионалните му качества – може да са изключителни, но постът изисква и известен житейски опит. Парламентът е място на чести и остри сблъсъци (по-добре там, отколкото по улиците), на лобизъм, хитрувания, безцеремонни и ежедневни политически подлости. Към това да добавим и един президент, който съвсем скоро ще припознае парламента като своя следващ, след Борисов, основен враг.
Радев вече успя да смачка две парламентарни коалиции и направо да изтрие трета…
Успя да посее у огромна част от населението трайно отрицателно отношение към парламентарните партии (не без тяхното активно съучастие, разбира се). Как един малко над 30 годишен младеж ще се справи и опази парламентаризма? Дано успее!
