Прокуратурата показно се “простреля” с жалкия си опит да дискредитира МВР в работата ѝ по разследването на грабежа на близо 60 милиона лева от АМ “Хемус”.
Изказванията на главния прокурор Иван Гешев и неговите подчинени за това, че видите ли, били подложени на “безпрецедентен натиск” от разследващите органи в лицето на служителите на ГДБОП, на практика са равносилни на бруталното нахлуване на хората на Гешев в сградата на президентството през лятото на 2020 г.
Защото прокуратурата показа, че е силно загрижена за това разкритията по случая да не достигнат високите нива от управлението на държавата. В същото време охлади надеждите на хората, че държавното управление все пак има интерес от това страната ни да надвие мафията.
Тези, които са се надявали, че все пак наблюдаващите прокурори по делото ще действат според закона, за да разберат къде са отишли милионите за магистрата и кой всъщност се е нагушил с тях, са се излъгали. Вместо това в изтритата вече чат комуникация с ГДБОП, прокурорката пише: “Ще се чуем към 10,30, когато си свърша другите неща, които ми изникнаха. Той ще чака, не аз него и това ще говори или няма да говори. Ако иска изобщо да не говори, негово право е”.
Вместо да се разтревожи дали има какво да каже на българското общество за постигнатото по изхода на делото, държавното обвинение предпочете да ни занимава със собственото си емоционално състояние, като едновременно с това обвини ГДБОП за забавянето на разследването и отказът на задържания да направи признания. Сиреч прокуратурата е жертва на натиск, защото спазва правилата. Ще се хване ли някой на тази въдица?
Но как да стане това, след като е всеизвестно, че прокуратурата е господар на разследването. Господар! И като такъв, ако едно дело не върви по правилата, или подозира разследващите в договорки с обвиняемия, той може да го вземе от тях и да го даде на друг разследващ орган. А не да реве и да пищи на всеослушание, че са го притискали. Държавното обвинение се кълне, че не влиза в договорки и споразумения с никого. Вярно ли, г-н Иван Гешев? Вярно ли, г-н Борислав Сарафов? Кажете ни го пак за да се посмеем заедно!
Гешев и хората му ни излизат с номера, че задържаният за пране на пари по делото “Хемус” е отказал веднъж да дава обяснения. С една дума – мачът е свирен и няма защо разследващите органи от ГДБОП да ги занимават с нови разпити, камо ли да се разкарват до сградата на антимафиотите. Но е известно и друго – обвиняемият, ако реши, има право и може във всеки един момент да говори. И ако днес е имал страхове, притеснения, задръжки да разкрие другите участници, утре може да реши обратното.
Оперативните работници казват, че най-тежката им задача в разследването е човек да бъде мотивиран и убеден да свидетелства срещу престъпниците, с които до вчера са били в един отбор. И сериозният аргумент, който “обръща играта” по време на вътрешната му съпротива, е увереността, че държавата в лицето на МВР и прокуратурата, ще стигнат до край по това дело. Въпреки съпротивата, трудностите и подводните камъни. Бъдещият свидетел трябва да е убеден, че тези, срещу които застава, няма да останат ненаказани. Защото в противен случай изходът за него е един. Всички знаем какъв…
Прокуратурата, с последната си медийна изява в стил “моля другарко, Иванчо ме щипе!” ни показа, че няма никакво желание да води ефективна битка с мафията и корупцията по високите етажи на властта. Провалено ли е делото за магистрала “Хемус”? Какво ще се случи с живота на обвиняемия, след като хората в червени тоги разкриха тактиката на полицията? Ще се намерят ли други свидетели, които да опровергаят тезата, че гешевата прокуратура, в повечето случаи с триста зора едва стига до обвинение на “баба Гинка – чистачката”? Гешев, Сарафов, кажете нещо наистина сериозно, стига сте разигравали сценки!
След този случай, за политиците ни, от които се очакват обещаните промени, трябва да е ясно, че при такава прокуратурата свидетели няма да има. Наказани за мафиотския модел на управление също.
Катя Илиева
