В парламента за председател на Комисията по култура и медии са избрали Тошко Йорданов.
А Любен Дилов-син си е направил самоотвод да не бъде член на комисията, защото не можел да си представи, че ще каже на Тошко Йорданов „уважаеми господин председателю“.
Преди много години имаше едно телевизионно предаване, което се казваше „Ку-ку“. То беше най-цветното, различно и бих казал – велико телевизионно предаване в постсоциалистическа България в единствената тогава национална телевизия. Аз имах честта и привилегията да бъда част от това предаване. Както и Тошко Йорданов и Любен Дилов-син. Тогава, преди толкова много години, все съм се питал какво ли ще стане с нас после. И ето, че после отдавна дойде – аз и Тошко Йорданов сме част от „Има такъв народ“, а Любен Дилов-син е част от ГЕРБ.
Между другото, преди това Любен Дилов-син беше част от СДС, а преди това беше от квотата на комсомола в „Ку-ку“.
Но да речем, че това не е толкова важно. Така решил – така направил. Никога не съм си позволявал да говоря за бившите си колеги, камо ли пък за Любен Дилов-син. Най-цветният, най-широкоскроеният, най-начетеният, най-специалният човек, когото познавах. Сега този човек е част от политическата партия на най-цветния и начетен човек – Бойко Борисов, и не иска да каже на бившия си колега Тошко Йорданов “уважаеми”.
Животът е шантава работа, нали…?
Все си мисля, че духът на „Ку-ку“ и „Каналето“ се намира в „Има такъв народ“ и няма място в такова формирование като ГЕРБ. Но явно Любен Дилов-син не мисли така. Позволявам си да пиша тези лични думи, защото ми е тъжно и ме е срам. И в политиката, и в телевизията, хората са тези, които решават кое е важно, кое е правилно, кое е морално, кое е интересно и в крайна сметка какво трябва да бъде. Бивш ми приятелю и колега, Любене, и сега ще бъде така. Да си жив и здрав и весели празници.
